[1] Иисус отново влезе в синагогата. Там имаше един човек с изсъхнала ръка.
[2] И следяха дали Иисус ще го излекува в събота, за да Го обвинят.
[3] А Той каза на човека с изсъхналата ръка: „Застани по средата!“
[4] И на тях каза: „В събота добро ли е позволено да прави човек или зло? Да спаси един живот или да го погуби?“ Но те мълчаха.
[5] Потресен от коравосърдечието им, като ги изгледа с гняв, каза на човека: „Протегни си ръката!“ Той я протегна и тя стана здрава като другата.
[6] Фарисеите, като излязоха, веднага се събраха на съвещание с иродианите против Него, за да Го погубят.
[7] А Иисус се отдалечи с учениците Си към езерото и Го следваше множество народ от Галилея; също от Юдея,
[8] Йерусалим, Идумея, от земята отвъд Йордан и от околностите на Тир и Сидон много хора дойдоха при Него, щом чуха какво вършеше.
[9] И Той поръча на учениците Си да има готова една лодка заради навалицата, за да не Го притискат.
[10] Тъй като изцеляваше мнозина, всички, които имаха заболявания, напираха към Него, за да Го докоснат.
[11] И нечистите духове, щом Го видеха, падаха пред Него и изкрещяваха: „Ти си Синът Божий!“
[12] Но Той строго им забраняваше да разгласяват за Него.
[13] Тогава Той се изкачи на планината и повика при Себе Си онези, които Сам искаше. А когато те дойдоха при Него,
[14] избра от тях дванадесет, за да бъдат с Него и да ги изпраща да проповядват,
[15] да имат власт да лекуват болести и да изгонват бесове.
[16] И избра дванадесетте: Симон, на когото даде име Петър,
[17] Яков Зеведеев и Йоан, брата на Яков, на които даде име Воанергѐс, тоест синове на гърма,
[18] Андрей, Филип, Вартоломей, Матей, Тома, Яков Алфеев, Тадей, Симон Кананит
[19] и Юда Искариот, който Го предаде.
[20] Дойдоха в една къща и пак се събра народ, така че те не можеха и хляб да ядат.
[21] И когато Неговите близки чуха това, тръгнаха да Го приберат, понеже се говореше, че не е на себе си.
[22] А дошлите от Йерусалим книжници казваха, че е обладан от Веелзевул и че изгонва бесовете със силата на бесовския княз.
[23] И като ги повика, Иисус им говореше с притчи: „Как може Сатаната да изгонва сам себе си?
[24] Ако някое царство се раздели на части една против друга, това царство не може да устои.
[25] И ако някой дом се раздели на части една против друга, този дом не може да устои.
[26] И ако Сатаната е въстанал против себе си и се е разделил, не може да устои; дошъл е краят му.
[27] Никой не може да влезе в къщата на силния и да разграби покъщнината му, ако първо не върже силния. Едва тогава той ще разграби дома му.
[28] Истината ви казвам: на човешките синове ще бъдат простени всички грехове и хули, с каквито биха хулили,
[29] но който похули Светия Дух, за него няма да има прошка за вечни времена и той подлежи на вечно осъждане.“
[30] Това каза Той, тъй като говореха: „У Него има нечист дух.“
[31] Тогава дойдоха майка Му и братята Му. Те стояха навън и изпратиха при Него да Го повикат.
[32] А около Него седеше народ. И Му казаха: „Ето майка Ти, братята и сестрите Ти са отвън и Те търсят.“
[33] В отговор Той им рече: „Коя е майка Ми или кои са братята Ми?“
[34] И като огледа седящите около Себе Си, каза: „Ето Моята майка и Моите братя!
[35] Защото, който изпълнява Божията воля, той Ми е брат и сестра, и майка.“