Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter • 6:55

[1] Веднага на другата сутрин първосвещениците заедно със стареите и книжниците, както и целият синедрион, се събраха на съвет, вързаха Иисус, отведоха Го и Го предадоха на Пилат.

[2] Пилат Го попита: „Ти ли си юдейският Цар?“ А Той отговори: „Ти сам го казваш.“

[3] Тогава първосвещениците повдигнаха много обвинения против Него.

[4] А Пилат пак Го попита: „Нищо ли няма да отговориш? Виж за колко неща Те обвиняват.“

[5] Но Иисус повече нищо не отговори, така че Пилат се чудеше.

[6] А на празника Пасха той им освобождаваше по един затворник, когото те поискат.

[7] Имаше един човек на име Варава, затворен заедно с бунтовници, които по време на бунт бяха извършили убийство.

[8] Народът завика и започна да моли Пилат да постъпи така, както винаги.

[9] А той им отговори: „Искате ли да ви освободя юдейския Цар?“

[10] Защото знаеше, че първосвещениците Го бяха предали от завист.

[11] Но първосвещениците подбудиха народа да измоли по-добре да им освободи Варава.

[12] Пилат пак им заговори: „Как искате да постъпя с Този, Когото вие наричате юдейски Цар?“

[13] Те отново закрещяха: „Разпъни Го!“

[14] Пилат им рече: „Та какво зло е извършил Той?“ Но те още по-силно закрещяха: „Разпъни Го!“

[15] Тогава Пилат, като искаше да угоди на тълпата, пусна на свобода Варава, а нареди Иисус да бъде бичуван и разпънат.

[16] Войниците Го отведоха в двореца, тоест в преторията, и свикаха цялата дружина.

[17] Облякоха Му багреница, сплетоха венец от тръни и Му го наложиха на главата.

[18] След това започнаха да Го поздравяват: „Радвай се, Царю юдейски!“

[19] Биеха Го по главата с тръстиков прът, заплюваха Го и Му се покланяха, коленичейки.

[20] След като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие.

[21] Тогава заставиха някой си Симон Киринеец, баща на Александър и Руф, който се връщаше от полето, да носи кръста Му.

[22] Заведоха Го в местността Голгота, което в превод означава Лобно място.

[23] Подаваха Му да пие вино, смесено със смирна, но Той не прие.

[24] Онези, които Го разпнаха, разделиха дрехите Му, като хвърлиха жребий кой какво да вземе.

[25] Беше третият час, когато Го разпънаха.

[26] Имаше и надпис с обвинението Му: „юдейският цар“.

[27] Заедно с Него разпънаха двама разбойници – единия отдясно, а другия отляво на Него.

[28] Тогава се сбъдна Писанието, което казва: „И към престъпниците бе причислен.“

[29] Минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глава и викаха: „У-у…! Ти, Който разрушаваш храма и за три дена го изграждаш,

[30] спаси Себе Си и слез от кръста!“

[31] Също и първосвещениците заедно с книжниците се присмиваха и говореха помежду си: „Други спаси, а Себе Си не може да спаси.

[32] Христос, Царят на Израил, нека сега слезе от кръста, за да видим и да повярваме.“ Също така Го ругаеха и разпънатите с Него.

[33] В шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час.

[34] А в деветия час Иисус извика с висок глас: „Елоѝ, Елоѝ, лама̀ савахтанѝ?“, което в превод означава: „Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме изоставил?“

[35] Някои от застаналите наоколо, като чуха, казаха: „Вижте, вика Илия.“

[36] Един пък прибяга, натопи гъба в оцет и като я надяна на тръстиков прът, подаде Му да пие с думите: „Хайде да видим дали ще дойде Илия да Го снеме.“

[37] А Иисус, като извика силно, издъхна.

[38] И завесата на храма се раздра на две, отгоре до долу.

[39] А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че Той извика така и издъхна, каза: „Наистина Този Човек е бил Божий Син.“

[40] Там бяха също жени, които гледаха отдалеч. Между тях бяха Мария Магдалина, Мария, майка на малкия Яков и на Йосия, както и Саломия.

[41] Те и тогава, когато Иисус беше в Галилея, Го следваха и Му служеха. Имаше и много други жени, дошли заедно с Него в Йерусалим.

[42] А когато вече се свечери – понеже беше подготвителен ден, което означава денят срещу събота, –

[43] дойде Йосиф от Ариматея, виден член на съвета, който също очакваше Божието царство. Той се осмели да влезе при Пилат и поиска тялото на Иисус.

[44] Пилат се учуди, че Той вече е умрял. Затова повика стотника и го попита дали отдавна е умрял.

[45] Когато стотникът потвърди, Пилат предаде тялото на Йосиф.

[46] А той, като купи плащаница, сне Го, обви Го в плащаницата и Го положи в гроб, изсечен в скала. След това той привали камък върху входа на гроба.

[47] А Мария Магдалина и Мария, майката на Йосия, гледаха къде Го полагат.

Свето Евангелие от Марк — Chapters