[1] Когато наближиха до Йерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонската планина, Иисус изпрати двама от учениците Си
[2] и им каза: „Идете в селото, което е насреща ви. И щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек още не е възсядал. Отвържете го и го доведете.
[3] Ако някой ви попита защо правите това, вие отговорете: „То е нужно на Господ. И Той веднага ще го върне пак тука.“
[4] Те отидоха и намериха ослето, вързано до пътната врата на улицата, и го отвързаха.
[5] Някои от стоящите там им казаха: „Какво правите, защо отвързвате ослето?“
[6] А те им отговориха, както им бе поръчал Иисус, и онези ги пуснаха.
[7] Докараха ослето при Иисус, намятаха върху него дрехите си и Той го възседна.
[8] Мнозина постилаха дрехите си по пътя, а други сечаха клони от дърветата и застилаха пътя.
[9] Тези, които вървяха отпред, и онези, които Го следваха, викаха високо: „Осанна! Благословен е Идващият в името на Господ!
[10] Благословено е царството на нашия отец Давид, което идва в името на Господ! Осанна във висините!“
[11] Тогава Иисус влезе в храма в Йерусалим. И като разгледа всичко, понеже вече беше късно, излезе и отиде с дванадесетте във Витания.
[12] На другия ден, когато излязоха от Витания, Той огладня.
[13] И като видя отдалече една смокиня, покрита с листа, отиде, та дано намери нещо по нея. Но когато дойде при нея, не намери нищо освен листа, понеже още не беше време за смокини.
[14] Иисус ѝ каза: „Занапред никой да не вкуси плод от тебе за вечни времена!“ Неговите ученици чуха това.
[15] И дойдоха в Йерусалим. Като влезе в храма, Иисус започна да гони от храма продавачите и купувачите. Той прекатури масите на обменителите на пари и пейките на продавачите на гълъби
[16] и не позволяваше никой да пренесе през храма каквото и да било.
[17] Той ги поучаваше с думите: „Не е ли писано: „Домът Ми ще се нарече дом за молитва на всички народи“? А вие го превърнахте в разбойнически вертеп.“
[18] Книжниците и първосвещениците чуха това и търсеха начин да Го погубят, понеже се бояха от Него, тъй като цял народ се чудеше на учението Му.
[19] А когато се свечери, Той излезе вън от града.
[20] Сутринта, минавайки, видяха, че смокинята беше изсъхнала от корен.
[21] Петър си спомни и Му каза: „Учителю, виж, изсъхнала е смокинята, която Ти прокле.“
[22] Иисус им отговори: „Имайте вяра в Бога.
[23] Истината ви казвам: ако някой рече на тази планина „Вдигни се и се хвърли в морето“ и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, ще се сбъдне, каквото и да каже.
[24] Затова ви казвам: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено.
[25] А когато застанете на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и небесният ви Отец вашите прегрешения.
[26] Ако не прощавате, тогава и небесният ви Отец няма да прости вашите прегрешения.“
[27] След това дойдоха пак в Йерусалим. Докато Той ходеше из храма, първосвещениците, книжниците и народните стареи се приближиха към Него
[28] и Му казаха: „С каква власт вършиш това? И кой Ти е дал тази власт да вършиш това?“
[29] А Иисус им отговори: „Ще ви задам и Аз един въпрос. Отговорете Ми и Аз ще ви кажа с каква власт върша това.
[30] Йоановото кръщение от небето ли беше, или от хората? Отговорете Ми!“
[31] А те разсъждаваха помежду си и казваха: „Ако речем: „от небето“, ще каже: „а защо не му повярвахте?“
[32] Или да речем: „от хората“.“ Но се бояха от народа, понеже всички смятаха, че Йоан наистина беше пророк.
[33] Затова те отговориха на Иисус: „Не знаем.“ Тогава Иисус им отвърна: „И Аз няма да ви кажа с каква власт върша това.“