[1] Когато Той излизаше от храма, един от Неговите ученици Му каза: „Учителю, погледни – какви камъни и какви здания!“
[2] Иисус му отговори: „Виждаш ли тези големи здания? Няма да остане тук камък върху камък, който да не бъде сринат.“
[3] Когато Иисус седеше на Елеонската планина, срещу храма, запитаха Го насаме Петър, Яков, Йоан и Андрей:
[4] „Кажи ни, кога ще стане това и какво ще е знамението, когато всичко това започне да се сбъдва?“
[5] А Иисус започна да им говори: „Пазете се да не ви измами някой.
[6] Защото мнозина ще дойдат в Мое име и ще рекат: „Аз съм Христос.“ Така те ще измамят мнозина.
[7] А когато чуете, че се водят войни и че се говори за войни, не се обърквайте – всичко това трябва да стане. Но то още не е краят.
[8] Защото ще въстанат народ против народ и царство против царство. На места ще има трусове, ще има глад и смутове. Това е началото на страданията.
[9] Но вие внимавайте за самите себе си. Защото ще ви предадат на съдилища, по синагоги ще бъдете бити, пред управници и царе ще бъдете изправени заради Мене, за да свидетелствате пред тях.
[10] Първо трябва да се възвести Евангелието сред всички народи.
[11] А когато ви поведат, за да ви предадат, не се грижете предварително какво ще говорите, но говорете, каквото ви бъде внушено в онзи час. Понеже не сте вие, които ще говорите, а Светият Дух.
[12] Брат брата ще предаде на смърт и баща – детето си. Ще въстанат деца против родители и ще ги умъртвят.
[13] Ще бъдете мразени от всички заради Моето име. Но който устои докрай, той ще бъде спасен.
[14] А когато видите „мерзостта на запустението“, за която е казал пророк Даниил, да стои там, където не подобава – който чете, нека разбира, – тогава онези, които са в Юдея, да бягат в планините,
[15] който е на покрива, да не слиза вкъщи, нито да влиза да вземе нещо от къщата си,
[16] който е на нивата, да не се връща назад да вземе дрехата си.
[17] Но горко на бременните и на кърмачките през онези дни.
[18] Затова, молете се да не се случи бягството ви през зимата.
[19] Защото през онези дни ще настанат такива нещастия, каквито досега не е имало от началото на сътворението, което Бог е сътворил, и няма да има.
[20] И ако Господ не беше съкратил онези дни, никой човек нямаше да се спаси, но Той е съкратил дните заради избраните, които е избрал.
[21] Тогава, ако някой ви каже: „Ето тук е Христос“, или „Ето там е“ – не вярвайте.
[22] Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци. Те ще извършват знамения и чудеса, за да измамят, ако е възможно, и избраните.
[23] А вие внимавайте. Ето предсказах ви всичко това.
[24] Но в онези дни, след онези нещастия, слънцето ще помръкне и луната няма да праща светлината си,
[25] звездите ще падат от небето и небесните сили ще се разклатят.
[26] Тогава всички ще видят Сина човешки да идва на облаци с голяма сила и слава.
[27] Тогава Той ще изпрати ангелите Си и ще събере избраниците Си от четирите посоки на ветровете, от края на земята до края на небето.
[28] Вземете поука от смокинята: когато клоните ѝ омекнат и пуснат листа, знаете, че е близо лятото.
[29] Така и вие, когато видите това да се сбъдва, знайте, че краят е близо, при вратата.
[30] Истината ви казвам: този род няма да премине, докато всичко това не се сбъдне.
[31] Небе и земя ще преминат, но думите Ми няма да преминат.
[32] А за онзи ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а единствено Отец.
[33] Внимавайте, бдете и се молете, понеже не знаете кога ще настъпи това време.
[34] Всичко това е, както, когато човек тръгне за чужбина и остави къщата си, даде на слугите си власт, на всеки определи неговата работа и заповяда на вратаря да бди.
[35] И така, бдете, понеже не знаете кога ще дойде господарят на къщата – привечер ли или посред нощ, или когато пеят петлите, или на разсъмване,
[36] за да не би, като дойде ненадейно, да ви намери заспали.
[37] А каквото на вас говоря, говоря го на всички: бдете!“