[1] Иисус пак започна да поучава край езерото и около Него се събра много народ. Затова Той влезе и седна в една лодка в езерото, а целият народ беше на брега на езерото.
[2] Той ги поучаваше за много неща с притчи и в учението Си им казваше:
[3] „Слушайте! Ето излезе сеяч да сее.
[4] И случи се, когато сееше, едни семена паднаха край пътя. Но долетяха птици и ги изкълваха.
[5] Други паднаха на каменисто място, където нямаше много пръст. Те скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока.
[6] А когато слънцето изгря, те прегоряха и изсъхнаха, понеже нямаха корен.
[7] Други паднаха между тръни и тръните израснаха, заглушиха ги и те не дадоха плод.
[8] А други паднаха на добра почва и дадоха плод, който поникна и порасна, и родиха: едно зърно – тридесет, друго – шестдесет, а трето – сто.“
[9] И рече: „Който има уши да слуша, нека слуша!“
[10] А когато народът се разотиде, хората около Него и дванадесетте Го попитаха за смисъла на притчата.
[11] Той им отговори: „На вас е дадено да узнаете тайната на Божието царство, а на онези отвън всичко се дава в притчи,
[12] така че с очи да гледат и да не виждат, с уши да слушат и да не разбират, за да не би да се обърнат и да им се простят греховете.“
[13] Тогава им каза: „Тази притча вие не разбирате. А как тогава ще разберете всички притчи?
[14] Сеячът сее словото.
[15] Семената, попаднали край пътя, са онези, у които словото се сее; но щом като го чуят, Сатаната идва веднага и задига посятото в сърцата им слово.
[16] Подобно и посетите на каменисто място са тези, които, щом като чуят словото, веднага с радост го приемат,
[17] но нямат у себе си корен и са непостоянни; после, щом настъпят притеснение или гонение заради словото, веднага отпадат.
[18] А посетите между тръни са тези, които слушат словото,
[19] но светските грижи, измамното богатство и други желания заглушават словото и то не дава плод.
[20] А посетите на добра почва са онези, които слушат словото и го приемат, като принасят плод: един дава тридесет, друг – шестдесет, и трети – сто.“
[21] И рече им: „Взема ли се светило, за да се постави под крина или под одър? Не е ли, за да се постави на светилника?
[22] Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно, и нищо скрито, което да не излезе наяве.
[23] Ако някой има уши да слуша, нека слуша!“
[24] Тогава им каза: „Обърнете внимание какво слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще се прибави на вас, които слушате.
[25] Понеже, който има, ще му се даде, а който няма, ще му се отнеме и това, което има.“
[26] И рече: „Божието царство може да се оприличи на човек, който посява семе в земята,
[27] спи и става, нощем и денем, а семето никне и расте, без той да знае,
[28] защото земята сама ражда първо злак, после клас, след това пълно зърно в класа.
[29] А когато плодът узрее, веднага хваща сърпа, защото е настъпила жетвата.“
[30] И каза: „На какво да оприличим Божието царство или с каква притча да го представим?
[31] То е като синапово зърно, което, когато се посее в земята, е най-малко от всички семена по земята.
[32] Но щом се посее, то пониква и става по-голямо от всички градински растения, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да свият гнездо птици.“
[33] И с много такива притчи им проповядваше словото според способността им да слушат.
[34] И без притчи не им говореше, а на учениците Си разясняваше насаме всичко.
[35] В онзи ден, когато се свечери, Иисус им каза: „Да отидем на отсрещния бряг.“
[36] И като разпуснаха народа, учениците Го взеха със себе си, както беше в лодката. Имаше и други лодки с Него.
[37] Тогава се разрази голяма буря и вълните заливаха лодката, така че тя вече се пълнеше.
[38] А Иисус беше заспал при кърмата на възглавница. Те Го събудиха и Му казаха: „Учителю, не те ли е грижа, че загиваме?“
[39] А Той, като стана, забрани на вятъра и каза на езерото: „Млъкни, утихни!“ И вятърът утихна и настъпи пълно затишие.
[40] Тогава им рече: „Защо се страхувате? Нямате ли вяра?“
[41] И ги обзе голям страх и казваха помежду си: „Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?“