[1] Като тръгна оттам, Иисус дойде в пределите на Юдея, отвъд Йордан. Народът пак се стичаше при Него. А Той по обичая Си пак ги поучаваше.
[2] Тогава пристъпиха фарисеите и за да Го изкушат, попитаха: „Позволено ли е на мъж да напусне жена си?“
[3] Той им отговори: „Какво ви е заповядал Мойсей?“
[4] А те казаха: „Мойсей е позволил мъжът да напише разводно писмо и да я напусне.“
[5] Иисус им отговори: „Заради вашето коравосърдечие Мойсей ви е написал тази заповед.
[6] Но в началото при сътворението Бог ги сътвори мъж и жена.
[7] Затова мъжът ще остави баща си и майка си
[8] и ще се привърже към жена си, и ще бъдат двамата една плът. Така че те вече не са двама, а една плът.
[9] И така, това, което Бог е съчетал, човек да не разделя.“
[10] А когато те влязоха в една къща, учениците Му пак Го попитаха за същото.
[11] Той им отговори: „Този, който напусне жена си и се ожени за друга, той прелюбодейства спрямо нея.
[12] Така също, ако жена напусне мъжа си и се омъжи за друг, прелюбодейства.“
[13] При Иисус донасяха деца, за да се докосне до тях, а учениците смъмриха онези, които ги донасяха.
[14] Като видя това, Иисус възнегодува и им каза: „Оставете децата да идват при Мене и не им пречете, защото на такива е Божието царство.
[15] Истината ви казвам: този, който не приеме Божието царство като дете, няма да влезе в него.“
[16] След това Той прегърна децата, възложи върху тях ръце и ги благослови.
[17] А когато тръгна, за да продължи пътя Си, някой се завтече, падна пред Него на колене и Го попита: „Учителю благ, какво да извърша, за да наследя вечен живот?“
[18] Иисус му отговори: „Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог.
[19] Знаеш заповедите: „Не прелюбодействай, не убивай, не кради, не свидетелствай лъжливо, не ограбвай, почитай баща си и майка си“.“
[20] А той Му отговори: „Учителю, всичко това спазвах от младини.“
[21] Иисус го погледна с обич и му каза: „Едно не ти достига – иди, продай всичко, което имаш, и го раздай на сиромаси. Така ще имаш съкровище на небето. Тогава ела и върви след Мене, като вземеш кръста си.“
[22] А той се смути от тези думи и си отиде натъжен, защото имаше много имот.
[23] Иисус погледна наоколо и каза на учениците Си: „Колко трудно богатите ще влязат в Божието царство.“
[24] Учениците се смаяха от думите Му. Но Иисус пак им заговори: „Деца мои, колко трудно е за онези, които се надяват на богатството си, да влязат в Божието царство.
[25] По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.“
[26] А те още повече се зачудиха и говореха помежду си: „Тогава кой може да се спаси?“
[27] Иисус ги погледна и каза: „За хората това е невъзможно, но не и за Бога. Защото за Бога всичко е възможно.“
[28] Тогава Петър започна да Му говори: „Ето ние оставихме всичко и Те последвахме.“
[29] А Иисус отговори: „Истината ви казвам: няма никой, който да е оставил къща или братя, или сестри, или майка, или баща, или деца, или ниви заради Мене и благовестието
[30] и да не получи сега, в това време, сред гоненията, стократно повече от къща или братя, или сестри, или майки, или деца, или ниви, а в бъдещия свят – вечен живот.
[31] Мнозина първи ще се окажат последни, а последните ще станат първи.“
[32] Те отиваха в Йерусалим. Иисус вървеше пред учениците Си, а те, потресени, Го следваха със страх. Затова, като събра пак дванадесетте, Той започна да им говори какво ще стане с Него:
[33] „Ето отиваме в Йерусалим и Синът човешки ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, те ще Го осъдят на смърт и ще Го предадат на езичниците.
[34] Ще Го поругаят, ще Го плюят, ще Го бичуват и убият. Но Той ще възкръсне на третия ден.“
[35] Тогава се приближиха до Него Яков и Йоан, синове на Зеведей, и казаха: „Учителю, искаме да изпълниш една наша молба.“
[36] Той ги попита: „Какво искате от Мене?“
[37] Те Му казаха: „Позволи ни да седнем – един отдясно на Тебе, а друг отляво на Тебе в Твоята слава.“
[38] Но Иисус им отговори: „Не знаете какво искате. Можете ли да пиете от чашата, от която Аз ще пия, както и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?“
[39] Те отговориха: „Можем.“ А Иисус им каза: „От чашата, от която Аз пия, вие ще пиете и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите.
[40] Но да дам да се седне отдясно и отляво на Мене, това не зависи от Мене. То ще се даде на тези, за които е приготвено.“
[41] Десетте ученици, като чуха това, започнаха да негодуват срещу Яков и Йоан.
[42] А Иисус ги повика и им рече: „Знаете, че онези, които биват смятани за управители на народите, господстват над тях, както и велможите им властват над тях.
[43] Но между вас да не бъде така. Този, който иска да бъде големец между вас, нека ви бъде слуга;
[44] и който иска да бъде пръв между вас, нека бъде роб на всички.
[45] Така и Синът човешки не дойде, за да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.“
[46] След това дойдоха в Йерихон. Когато Иисус излизаше от Йерихон с учениците Си и с много народ, на пътя седеше сляп просяк – Вартимей, синът на Тимей.
[47] Като чу, че това е Иисус Назарянина, той започна да вика: „Иисусе, Сине Давидов, смили се над мене!“
[48] Мнозина го мъмреха, за да млъкне. Но той още повече викаше: „Сине Давидов, смили се над мене!“
[49] Иисус се спря и каза: „Повикайте го!“ Повикаха слепеца и му рекоха: „Смелост! Стани, вика те.“
[50] Той хвърли горната си дреха, стана и дойде при Иисус.
[51] Иисус се обърна към него и го запита: „Какво искаш да сторя за тебе?“ Слепецът Му каза: „Да прогледна, Учителю!“
[52] А Иисус му рече: „Иди си, твоята вяра те спаси!“ Той веднага прогледна и тръгна по пътя след Иисус.