Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter • 5:45

[1] И преминаха отвъд езерото, в Гадаринската област.

[2] А когато Той излезе от лодката, веднага Го срещна един човек, излязъл от гробището. Той беше обзет от нечист дух,

[3] живееше по гробниците и никой не можеше да го върже дори с вериги.

[4] Той често беше връзван с вериги и окови, но разкъсваше веригите и счупваше оковите и никой не можеше да го обуздае.

[5] И нощем, и денем по гробници и хълмове той постоянно викаше и се удряше с камъни.

[6] А като видя Иисус отдалече, завтече се и Му се поклони,

[7] и извика с висок глас: „Какво искаш от мене, Иисусе, Син на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, не ме измъчвай!“

[8] 8 Защото Иисус беше му казал: „Излез от човека ти, нечисти дух!“

[9] Тогава го попита: „Как ти е името?“ А той отговори: „Легион ми е името, понеже сме много.“

[10] И много Го молеше да не ги изпъжда вън от областта.

[11] А там, край хълма, пасеше голямо стадо свине.

[12] И всички бесове Го молеха и казваха: „Прати ни в свинете, за да влезем в тях.“

[13] Иисус веднага им позволи. И след като излязоха, нечистите духове влязоха в свинете и стадото, което беше около две хиляди, се втурна надолу по стръмнината към езерото и се удави в него.

[14] А свинарите избягаха и известиха в града и околностите. И народът излезе да види какво се е случило.

[15] Те дойдоха при Иисус и видяха, че онзи, който беше обладан от легион бесове, седи облечен и със здрав ум. И се уплашиха.

[16] А виделите станалото им разказваха какво се беше случило с обхванатия от бяс и за свинете.

[17] Тогава започнаха да Го молят да си отиде от пределите им.

[18] И когато Той влезе в лодката, онзи, който преди беше обхванат от бяс, Го помоли да бъде с Него.

[19] Но Иисус не му позволи, а му каза: „Иди в дома си при своите и им извести колко много Господ направи за тебе и как те помилва.“

[20] Той отиде и разказваше по Десетоградието какво стори за него Иисус. И всички се чудеха.

[21] И когато Иисус отново премина на другия бряг с лодка, при Него се събра много народ. А Той беше край езерото.

[22] Тогава дойде един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го видя, падна пред нозете Му

[23] и Го помоли много, като казваше: „Дъщеричката ми е на умиране. Ела и положи ръце върху нея, за да оздравее и да бъде жива.“

[24] Иисус тръгна с него. Много народ Го последва и Го притискаха.

[25] А една жена, която страдаше от кръвотечение дванадесет години

[26] и беше претеглила от много лекари, беше изразходвала всичко, което имаше, но не беше извлякла полза, а дори състоянието ѝ се беше влошило,

[27] като чу за Иисус, дойде зад Него в множеството и се допря до дрехата Му,

[28] защото си казваше: „Ако само се допра до дрехите Му, ще оздравея.“

[29] Кръвотечението ѝ престана незабавно и тя усети в тялото си, че е излекувана от страданието.

[30] Иисус, като усети веднага, че от Него излезе сила, обърна се към народа и каза: „Кой се допря до дрехите Ми?“

[31] Но Неговите ученици Му казаха: „Ти виждаш, че народът се притиска към Тебе, а питаш: „Кой се допря до Мене“?“

[32] Но Той гледаше наоколо, за да види тази, която извърши това.

[33] Жената пък, понеже знаеше какво стана с нея, треперейки от страх, дойде, падна пред Него и Му каза цялата истина.

[34] А Той ѝ рече: „Дъще, твоята вяра те спаси. Иди си с мир и бъди излекувана от страданието си.“

[35] Докато Той говореше, дойдоха хора от дома на началника на синагогата и казаха: „Дъщеря ти умря. Защо още затрудняваш Учителя?“

[36] Но Иисус, щом чу изречените думи, каза на началника на синагогата: „Не бой се, само вярвай!“

[37] И не позволи на никого да Го съпроводи освен на Петър, Яков и Йоан, брата на Яков.

[38] Когато дойдоха в дома на началника на синагогата, Иисус видя смущение и хора, които плачеха и пищяха силно.

[39] И Той влезе и им каза: „Защо се вайкате и плачете? Детето не е умряло, а спи.“

[40] Те започнаха да Му се присмиват, но Той отпрати всички и като взе със Себе Си бащата и майката на детето и придружаващите Го ученици, влезе при детето.

[41] Тогава хвана детето за ръка и му каза: „Талита̀ кумѝ“, което означава: „Момиче, казвам ти, стани!“

[42] Момичето веднага стана и започна да ходи, понеже беше дванадесетгодишно. И всички се смаяха твърде много.

[43] А Той строго им заповяда никой да не узнае за това и им каза да ѝ дадат да яде.

Свето Евангелие от Марк — Chapters