[1] Ето благословията, с която Мойсей, Божият човек, благослови израилтяните преди смъртта си.
[2] Той каза: „Господ дойде от Синай, яви им се от Сеир, възсия от планината Фаран и с него бяха хиляди светии; от десницата Му пред тях пламна огънят на закона.
[3] Той наистина възлюби народа Си; всичките му светии са в ръцете Ти, паднали на лицата си при Твоите нозе, за да приемат думите Ти.
[4] Мойсей ни даде закон, наследство за народа на Яков.
[5] И се яви Цар в Йесурун, когато се събраха народните предводители заедно с племената на Израил.
[6] „Да е жив Рувим, да не умира, защото малко са мъжете му!“
[7] А за Юда каза това: „Чуй, Господи, гласа на Юда и го доведи при народа му; бъди десница, която го брани, и му помагай против враговете му!“
[8] За Левий каза: „Твоят „Тумим“ и „Урим“ е за святия Ти мъж, когото Ти изпита в Маса и с когото Ти се препира при водите на Мерива;
[9] който каза за баща си и майка си: „Към тях не гледам“, който не призна своите братя, нито позна синовете си. Защото те, потомците на Левий, съблюдаваха Твоите думи и опазиха Твоя завет.
[10] Те ще учат Яков на Твоите заповеди и Израил – на Твоя закон; ще поставят тамян пред лицето Ти и всеизгаряне на жертвеника Ти.
[11] Благослови, Господи, силата му и бъди благосклонен към делата на ръцете му! Смажи слабините на онези, които въстават против него, и на онези, които го мразят, за да не станат вече!“
[12] За Вениамин каза: „Когото Господ обича, ще живее безопасно у Него, винаги ще го закриля и той ще почива на плещите Му.“
[13] За Йосиф каза: „Благословена от Господа да бъде земята му със скъпоценните дарове на небето, с роса, с дълбинни води,
[14] със скъпоценните плодове на слънцето и със скъпоценните плодове на всеки от месеците,
[15] с най-доброто от древните планини и с най-доброто от вечните хълмове,
[16] със скъпоценните дарове на земята и на всичко, което е в нея. Нека благословията на Онзи, Който се яви в бодливия храст, да слезе върху главата на Йосиф, върху темето на най-личния сред братята си.
[17] Като на първородно теле е неговата сила, а рогата му – като рога на бивол; с тях ще избоде всички народи до края на земята. Те са десетки хиляди от Ефрем, те са хиляди от Манасия.“
[18] За Завулон каза: „Весели се, Завулоне, където и да си, и ти, Исахаре, в своите шатри!
[19] Те ще свикат народа на планината; там ще принасят жертви според закона, понеже ще черпят от богатствата на морето и от съкровища, скрити сред пясъка.“
[20] За Гад каза: „Благословен да е онзи, който ще разшири Гад; като лъв дебне той и откъсва ръка и глава.
[21] Той си избра лъвската плячка, защото там бе отреден делът за владетеля. Тогава дойде при водачите на народа и изпълни правдата на Господа и разпоредбите Му за Израил.“
[22] За Дан каза: „Дан е млад лъв, който прави скок от Васан.“
[23] За Нефталим каза: „Нефталим е сит с благоволение и изпълнен с благословията на Господа. Той ще владее запад и юг.“
[24] За Асир каза: „Най-благословен сред синовете е Асир. Той ще е благоугоден на братята си и в елей ще натопи нозете си!
[25] С желязо и мед ще бъдеш обкован и ще бъдеш силен, докато си жив!“
[26] Няма подобен на Йесуруновия Бог, Който в небето се носи към тебе на помощ и в облаците – в Своята слава!
[27] Вечният Бог е твое убежище, ръцете Му са твоята вечна опора; Той ще прогони пред тебе врага ти и ще каже: „Изтребвай!“
[28] Израил ще се засели в мир, ще заживее Яков отделно в страна, богата с жито и с вино, а от небето му ще пада роса.
[29] Блажен си ти, Израилю! Кой е подобен на тебе – народ, пазен от Господа, Който ти е щит за закрила и меч на твоята слава! Враговете ти ще ти угодничат, а ти ще тъпчеш вратовете им!“