[1] „Слушай, небе, аз ще говоря; и нека чуе земята моите думи.
[2] Да се разлее като дъжд учението ми, да бликнат като роса словата ми, като ситен дъждец по злакове, като из ведро да вали по тревите!
[3] Името на Господа ще прославя; въздайте слава на нашия Бог!
[4] Той е твърдината! Делата Му са съвършени, всичките Му пътища са праведни! Бог е верен и няма неправда у Него. Той е справедлив и истинен!
[5] Но децата Му извършиха светотатство пред Него – твърдоглаво и покварено потомство!
[6] Така ли въздаваш благодарност на Господа, глупав и неразумен народе? Не е ли Той твоят Отец, Който те е изкупил, Който те е създал и утвърдил?
[7] Спомни си отдавна минали дни, помисли за годините на толкова поколения. Попитай своя баща – и той ще ти каже, старците си – и те ще ти дадат отговор.
[8] Когато Всевишният даваше наследство на народите, когато разселваше потомците на Адам, постави граници между народите според броя на Израилевите синове;
[9] защото дял на Господа е Неговият народ, Яков Му е наследство по жребий.
[10] Той го намери в безлюдна земя, в степ, огласяна от вой на зверове, закриляше го и бдеше над него, пазеше го като зеницата на окото Си.
[11] Както орлица избутва полека своите пилци от гнездото и кръжи над тях с разперени криле, за да ги вдигне и понесе в полета си,
[12] така Господ Сам го водеше и нямаше с него чужд бог.
[13] Той го издигна на хълмиста земя, нахрани го с плодове от полето, накърми го с мед от камъка и с елей от скала като кремък;
[14] и с краве масло, и с овче мляко; с тлъстина от агнета, от васански овни и от козли, с най-отбрана пшеница; ти пи и вино – кръвта на лозата.
[15] И се охрани Израил и стана твърдоглав; затлъстя, надебеля и се угои. Тогава изостави Бога, Който го създаде, презря Твърдината на спасението си.
[16] С чужди богове разпалиха Неговата ревност, с мерзости Го разгневиха.
[17] Принасяха жертви на бесове, а не на Бога, на богове, които не познаваха, на нови богове, появили се отскоро, които предците ви не са почитали.
[18] Твърдината, Която те роди, ти изостави и забрави Бога, Който те е създал.
[19] Господ видя това и в гнева Си отхвърли Своите синове и дъщери;
[20] и рече: „Ще скрия лицето Си от тях и ще видя края, който ги очаква; защото те са покварено поколение, деца, в които няма вярност.
[21] Те разпалиха ревността Ми с един бог, който не е Бог, с мерзостите си Ме оскърбиха; затова и Аз ще разпаля ревността им с един народ, който не е народ – с неразбран народ ще ги оскърбя.
[22] Защото огън пламна от ноздрите Ми и ще се разгори до дъното на преизподнята; той ще погълне земята и плодовете ѝ, ще разтопи основите на планините.
[23] Ще стоваря върху тях беди и ще ги обсипя със стрелите Си.
[24] Силите им ще сломи гладът, ще бъдат покосени от треска и от страшна напаст; ще ги хвърля срещу зъбите на хищници и срещу отровата на земните влечуги.
[25] На улицата – меч, а в домовете ужас ще погубва техните деца, младежа и девицата, кърмачето и стареца.
[26] Дори бих казал: ще ги разпръсна и ще излича спомена за тях сред хората,
[27] ако не се безпокоях от неприятелската злост – да не би враговете им да си въобразят и да рекат: „Нашата ръка е могъща, а не Господ стори всичко това!“
[28] Защото те са народ неразумен и нямат разсъдък.
[29] О, да бяха разумни да проумеят и осъзнаят каква ще е тяхната участ!
[30] Как би могъл един да прогони хиляда, а двама да обърнат десет хиляди в бягство, ако Твърдината им не би ги предала и Господ не би ги изоставил!
[31] Но тяхната твърдина не е като нашата Твърдина; враговете ни нека сами да отсъдят това!
[32] Защото тяхното лозе е от содомската лоза и от гоморските полета; гроздето им е грозде отровно, това са гроздове горчиви.
[33] Виното им е змийска отрова, гибелна отрова на пепелянка.
[34] Нима това не е скрито у Мене, запечатано в съкровищницата Ми
[35] до деня на възмездието и отплатата, когато се подхлъзне кракът им? Защото е близо денят на тяхната гибел, скоро ще видят своята участ.
[36] Господ ще съди Своя народ и ще се смили над слугите Си, когато види, че силата ги е напуснала и не е останал никой, било роб или свободен.
[37] И тогава ще попита: „Къде са боговете им, твърдината, която им беше упование?“
[38] Боговете, които ядяха тлъстина от жертвите им и пиеха вино от възлиянията им, нека те станат и ви помогнат! Нека ви бъдат закрила!
[39] Вижте сега, че Аз съм Този, Който съм, и освен Мене няма Бог! Аз погубвам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам и няма кой да избави подвластен на ръката Ми.
[40] Ето издигам десницата Си към небето и заявявам: „Жив съм за вечни времена!“
[41] Когато блесне острият Ми меч, за да въздава съд ръката Ми, ще отмъстя на враговете Си и ще дам отплата на ненавистниците Си.
[42] Ще напоя стрелите Си с кръв и мечът Ми ще се насити на месо, на кръв от убити и пленени, на глави от вражески началници.“
[43] Ликувайте, небеса, заедно с Него и Му се поклонете, всички ангели Божии! Защото Той ще отмъсти за кръвта на слугите Си, ще отмъсти на враговете Си и ще очисти страната на народа Си.“
[44] Тогава Мойсей дойде при народа заедно с Иисус, Навиновия син, и изрече открай докрай думите на тази песен.
[45] И когато Мойсей изрече всички тези думи пред целия Израил,
[46] той им каза: „Вложете в сърцето си всички думи, които днес изрекох пред вас, и ги завещайте на децата си, за да изпълняват усърдно всички думи на този закон.
[47] Защото това не са празни думи за вас, а ваш живот; чрез тези думи ще живеете дълго в страната, в която преминавате през Йордан, за да я завладеете.“
[48] И в същия онзи ден Господ каза на Мойсей:
[49] „Изкачи се на планината Аварим, на възвишението Нево, което се намира в моавската страна срещу Йерихон, и погледни към ханаанската страна, която Аз ще дам за владение на Израилевите синове!
[50] Там, на планината, на която си се изкачил, ти ще умреш и ще се върнеш при предците си, както твоят брат Аарон умря на планината Ор и се върна при предците си;
[51] защото не Ми се покорихте пред израилтяните при водите на Мерива-Кадес в пустинята Цин, защото не почетохте святостта Ми пред Израилевите синове.
[52] Оттам ще видиш страната пред тебе, но в нея ти няма да влезеш – в страната, която ще дам на израилтяните.“