[1] Тогава Мойсей свика целия Израил и им каза: „Вие видяхте всичко, което Господ стори пред очите ви в египетската земя с фараона, с всичките му служители и с цялата му страна –
[2] големите изпитания, които видяха очите ти, големите знамения и чудеса;
[3] но до този ден Господ не ви даде разум, за да разбирате, очи, за да виждате, и уши, за да слушате.
[4] Четирийсет години ви водих през пустинята и дрехите ви не овехтяха на вас, и обущата ви не се скъсаха на нозете ви;
[5] хляб не ядохте и вино и сикер не пихте, за да знаете, че Аз съм Господ, вашият Бог.
[6] И когато дойдохте на това място, на бой срещу нас излязоха есевонският цар Сихон и васанският цар Ог, ала ние ги сразихме,
[7] завладяхме страната им и я дадохме като дял на Рувимовото и Гадовото племе и на половината Манасиево племе.
[8] Затова пазете думите на този завет и ги изпълнявайте, за да имате успех във всичко, което вършите.
[9] Днес всички вие стоите пред Господа, своя Бог – предводителите на племената ви, старейшините ви, надзорниците ви, всички мъже на Израил,
[10] децата ви, жените ви, пришълците във вашия стан, от дърваря до водоносеца,
[11] за да встъпиш в завета на Господа, своя Бог, и в клетвения договор, който Господ, твоят Бог, ще сключи днес с тебе,
[12] за да те утвърди днес за Свой народ и да ти бъде Бог, както ти е казал и както се е клел на предците ти Авраам, Исаак и Яков.
[13] И аз не сключвам този завет и този клетвен договор само с вас,
[14] а както с онези, които днес стоят тук с нас пред Господа, нашия Бог, така и с онези, които не са днес тук с нас.
[15] Защото вие знаете как живяхме в египетската страна и как вървяхме сред народите, през които преминахте,
[16] и видяхте мерзостите им и кумирите от дърво, камък, сребро и злато, които са при тях.
[17] Затова да няма между вас мъж или жена, род или племе, чието сърце да се отвърне днес от Господа, за да отиде да служи на боговете на тези народи; да няма между вас корен, който да ражда отрова и пелин –
[18] някой, който, като чуе думите на тази клетва, сам да се благослови с думите: „Ще ми е добре, дори да правя каквото си поискам!“ Тогава покрай сухото и мокрото ще изгори.
[19] На такъв Господ няма да прости; веднага гневът на Господа и яростта Му ще пламнат против този човек и всяко проклятие, което е написано в тази книга, ще падне върху него и Господ ще изличи името му под небето.
[20] И ще го отдели Господ от всички племена на Израил за погибел според всички проклятия на завета, написани в тази книга на закона.
[21] Тогава идното поколение, децата ви, които ще ви наследят, и чужденецът, който ще дойде от далечна земя, като видят бедите на тази страна и напастите, които Господ е пратил върху нея, ще кажат:
[22] „Жупел и сол е навред, цялата страна е пожарище; нито засяват, нито ражда, нито никне върху нея трева, както при гибелта на Содом и Гомора, на Адма и Севоим, които Господ съсипа в гнева Си и в яростта Си.“
[23] И всички народи ще питат: „Защо Господ стори това на тази страна? Защо е този яростен гняв?“
[24] А отговорът ще бъде: „Защото изоставиха завета на Господа, Бога на предците си, който Той сключи с тях, когато ги изведе от египетската страна,
[25] и отидоха да служат на други богове и да им се покланят – богове, които те не знаеха и които Той не бе им отредил.
[26] Затова се разпали гневът на Господа против тази страна и Той прати върху нея всички проклятия, които са написани в тази книга.
[27] И ги изтръгна Господ от страната им с гняв, ярост и страшно негодувание и ги прати в друга страна, където са и днес.“
[28] Онова, което е скрито, принадлежи на Господа, нашия Бог, а което е явно – на нас и на децата ни за вечни времена, за да изпълняваме всички думи на този закон.