[1] Ето думите, които Мойсей говори на цял Израил отвъд Йордан, сред пустинята, в равнината срещу Суф, между Фаран и Тофел Лаван, Асирот и Дизаав.
[2] А от Хорив, по посока на планината Сеир има единадесет дена път до Кадис-Варни.
[3] На четиридесетата година, в единадесетия месец, на първия ден от месеца Мойсей каза на Израилевите синове всичко, което Господ му бе заповядал за тях.
[4] След като порази аморейския цар Сихон, който живееше в Есевон, и васанския цар Ог, който живееше в Ащарот, в Едрея,
[5] Мойсей започна отвъд Йордан, в страната Моав, да изяснява този закон:
[6] „Господ, нашият Бог, ни говори на Хорив и каза: „Достатъчно дълго живяхте на тази планина.
[7] Обърнете се, тръгнете на път и се отправете към планината на аморейците и към всички техни съседи в равнината, в планината, по низините и на юг, и към морския бряг, в ханаанската земя и към Ливан, чак до голямата река, реката Ефрат.
[8] Ето давам ви тази земя! Навлезте и завладейте страната, за която Господ се е клел на предците ви – на Авраам, Исаак и Яков, че ще я даде на тях и на техните потомци.“
[9] По онова време бях ви казал: „Аз сам не мога да ви нося.
[10] Господ, вашият Бог, ви умножи. И ето вие сега сте многобройни като звездите на небето.
[11] Господ, Бог на предците ви, нека ви умножи хиляда пъти повече, отколкото сте сега, и нека ви благослови така, както ви е обещал!
[12] Как ще мога аз сам да нося тази тежест – вас, бремето ви, препирните ви?
[13] Изберете сред племената си мъже мъдри, разумни и изпитани, и аз ще ги поставя за ваши предводители.“
[14] И вие ми отговорихте: „Добре е това, което ти предлагаш да направим!“
[15] Тогава взех предводителите на племената ви, мъже мъдри и изпитани, и ги поставих за ваши предводители: хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзорници на племената ви.
[16] И наредих по онова време на съдиите ви: „Изслушвайте споровете между братята си и съдете справедливо между брат и брат или пък чужденец!
[17] Не взимайте страна в съда, изслушвайте и малък, и голям! Не се страхувайте от никого, понеже съдът е дело Божие! Ако пък има дело, което ви затруднява, отнасяйте се до мене и аз ще го изслушвам.“
[18] Така аз ви заповядах тогава всичко, което трябва да извършите.
[19] И ние тръгнахме от Хорив и преминахме през цялата тази голяма и страшна пустиня, която вие видяхте по пътя към планината на аморейците, така както Господ, нашият Бог, ни бе заповядал, и пристигнахме в Кадис-Варни.
[20] Тогава аз ви казах: „Вие пристигнахте при планината на аморейците, която Господ, нашият Бог, ни дава.
[21] Ето Господ, твоят Бог, ти дава тази страна. Върви напред, завладей я, така както ти е говорил Господ, Бог на предците ти. Не се бой и не се страхувай!“
[22] Но вие всички дойдохте при мене и казахте: „Нека изпратим пред нас хора, за да огледат страната и да ни известят по кой път да вървим и до кои градове ще стигнем.“
[23] Това ми се видя добро. Затова избрах дванадесет души сред вас – по един от всяко племе.
[24] И те се отправиха натам, изкачиха планината и като стигнаха долината Есхол, отвред я огледаха.
[25] После събраха плодове от страната, донесоха ни и ни известиха: „Добра е страната, която Господ, нашият Бог, иска да ни даде!“
[26] Но вие не пожелахте да тръгнете и се възпротивихте на повелята на Господа, вашия Бог.
[27] Роптахте в шатрите и си казвахте: „Господ от омраза към нас ни изведе от египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и те да ни погубят.
[28] Къде да вървим? Нашите братя ни обезсърчиха, като казаха: „Това е народ, по-многоброен и по-едър от нас, а градовете са големи и със стени до небето. Дори синове на Енак видяхме там!“
[29] Тогава аз ви казах: „Не бойте се и не се страхувайте от тях!
[30] Господ, вашият Бог, Който върви пред вас, ще се сражава за вас, както направи за вас в Египет пред очите ви.
[31] Така стори и в пустинята, където ти видя как Господ, твоят Бог, те носеше, както човек носи сина си, по целия път, по който преминахте, докато стигнахте на това място.“
[32] Но въпреки това никой не повярва на Господ, вашия Бог,
[33] Който вървеше пред вас по пътя, за да ви търси място, където да разположите стана си – нощем с огън, за да ви показва пътя, а денем с облак.
[34] Ала Господ чу ропота в гласовете ви, разгневи се и се закле:
[35] „Никой от това зло поколение няма да види някога добрата страна, за която се клех, че ще дам на предците ви!
[36] Само Халев, синът на Йефония, ще я види. На него и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото се покоряваше на Господа.“
[37] Заради вас Господ и на мене се разгневи, като каза: „И ти няма да влезеш там!
[38] Иисус, Навиновият син, който ти служи, той ще влезе там. Него подкрепи, защото той ще даде страната в наследство на Израил!
[39] Децата ви, за които казахте, че ще станат плячка, и синовете ви, които днес не познават нито добро, нито зло, те ще влязат там, на тях ще я дам и те ще я завладеят.
[40] А вие се обърнете и тръгнете към пустинята по пътя за Червеното море.“
[41] Тогава ми отговорихте: „Съгрешихме пред Господа. Сега искаме да вървим напред и да се сражаваме, както ни заповяда Господ, нашият Бог.“ И всеки от вас препаса оръжието си и се втурна да изкачва планината.
[42] А Господ ми рече: „Кажи им: Не се изкачвайте и не се сражавайте, защото Аз не съм сред вас. Не искам да бъдете сразени от вашите врагове!“
[43] Така ви отговорих, ала вие не ме послушахте, а престъпихте повелята на Господа и надменно навлязохте в планината.
[44] Тогава аморейците, които обитаваха онази планина, се нахвърлиха срещу вас. Като пчели ви преследваха и ви разпръснаха от Сеир до Хорма.
[45] Когато се върнахте, вие плакахте пред Господа, но Господ не даде ухо на плача ви и не искаше да ви слуша.
[46] Така останахте за дълго в Кадес, колкото беше престоят ви там.