[1] Тогава се обърнахме и се отправихме към Васан. А васанският цар Ог тръгна на бой против нас с целия си народ при Едрея.
[2] И Господ ми каза: „Не се страхувай от него, защото предадох в ръцете ти него, целия му народ и страната му; ти ще постъпиш с него така, както постъпи с аморейския цар Сихон, който живееше в Есевон.“
[3] Господ, нашият Бог, предаде в ръцете ни и васанския цар Ог, и целия му народ. И ние го разбихме така, че никой не успя да се спаси.
[4] Тогава превзехме всичките му градове; не остана от тях град, който да не превзехме – шестдесет града, цялата Арговска област, царството на Ог във Васан.
[5] Всички тези градове бяха укрепени с високи стени, порти и лостове, а освен тях имаше твърде много неукрепени градове.
[6] Всички тях ние подложихме на изтребление, както сторихме със Сихон, есевонския цар – изтребихме мъжете, жените и децата на всеки град,
[7] а всичкия добитък и плячката от градовете разграбихме.
[8] Така, в онези дни превзехме от ръцете на двамата аморейски царе страната, която е отвъд Йордан, от река Арнон до планината Ермон“
[9] – сидонците наричат Ермон Сирион, а пък аморейците Сенир, –
[10] „всички градове в равнината, целия Галаад и целия Васан до Салха и Едрея, градове от царството на Ог във Васан.
[11] Защото само васанският цар Ог беше оцелял от исполините; ето леглото му, легло от желязо – то още е в Рава, града на амонците. Дължината му е девет лакътя, а ширината четири лакътя, мъжки лакти.
[12] Тази страна превзехме тогава: от Ароир при река Арнон заедно с половината от планината Галаад и нейните градове дадох на Рувимовите и Гадовите синове.
[13] А остатъка от Галаад и целия Васан, царството на Ог, дадох на половината от Манасиевото племе – цялата област Аргов“ – целият този Васан се нарича страна на исполините, –
[14] „Яир, Манасиев потомък, взе цялата област Аргов до пределите на гесурците и маахатите и нарече Васан на своето име – Яирови селища, както се наричат и до днес.
[15] На Махир дадох Галаад.
[16] А на Рувимовите и на Гадовите синове дадох част от Галаад до река Арнон, като средата на речната долина беше граница, както и до река Явок, границата на амонците.
[17] Също и равнината с Йордан беше граница, от Кинерет до морето на равнината – Соленото море, под склоновете на Фасга на изток.
[18] Тогава ви заповядах: „Господ, вашият Бог, ви даде да владеете тази страна. Всички вие, които сте способни за война, вземете оръжие и тръгнете пред своите братя, Израилевите синове!
[19] Само вашите жени, деца и добитъкът ви – понеже зная, че имате много добитък – нека останат в градовете, които ви дадох,
[20] докато Господ не даде покой на вашите братя, както на вас, и докато те не наследят страната, която Господ, вашият Бог, им дава отвъд Йордан; тогава нека всеки се завърне в наследството, което съм ви дал!“
[21] А на Иисус тогава заповядах: „Очите ти видяха всичко, което Господ, вашият Бог, стори на тези двама царе. Така ще стори Господ на всички царства, през които минаваш.
[22] Не се бойте от тях, защото Господ, вашият Бог, Сам се сражава за вас!“
[23] И отправих тогава молитва към Господа:
[24] „Владико, Господи, Ти започна да показваш на Своя служител величието Си и крепката Си ръка. Защото кой е този Бог, на небето или на земята, който може да твори такива дела като Твоите и с такава мощ като Твоята!
[25] Позволи ми да премина и видя онази хубава страна отвъд Йордан, онази хубава планинска страна и Ливан!“
[26] Ала заради вас Господ беше гневен към мене и не искаше да ме чуе. И ми рече Господ: „Стига, не ми говори вече за това!
[27] Възлез на връх Фасга и вдигни очи на запад и на север, на юг и на изток, погледни сам, защото няма да преминеш през този Йордан!
[28] Обърни се към Иисус, насърчи го и го подкрепи, защото той ще предвожда този народ и той ще им подели за наследство страната, която ще видиш.“
[29] И така, останахме в долината срещу Бет-Фегор.