[1] Когато излезеш на бой против враговете си и видиш коне, колесници и народ, по-многоброен от тебе, не се плаши от тях, защото Господ, твоят Бог, Който те изведе от египетската страна, е с тебе.
[2] И когато влизате в битка, нека свещеникът пристъпи напред, да се обърне към народа
[3] и да му каже: „Слушай, Израилю! Днес вие влизате в битка с вашите врагове. Нека сърцето ви не трепне, не се бойте, не бъдете малодушни и не изпитвайте ужас пред тях,
[4] защото Господ, вашият Бог, върви с вас, за да се бие против враговете ви и да ви спаси.“
[5] А надзорниците нека известят на народа: „Който е съградил нова къща и не я е осветил, нека си тръгне и се върне у дома си, да не би да умре в битката и друг да я освети;
[6] който е насадил лозе и не го е обрал, нека си тръгне и се върне у дома си, да не би да умре в битката и друг да го обере;
[7] който се е сгодил и не се е оженил, нека си тръгне и се върне у дома си, да не би да умре в битката и друг да вземе жена му.“
[8] Надзорниците да известят още на народа: „Който е страхлив и малодушен, нека си тръгне и се върне у дома си, за да не прави малодушни сърцата на братята си, както своето сърце.“
[9] След като надзорниците известят това на народа, да се поставят военачалници начело на народа.
[10] Когато приближиш някой град, за да го превземеш, първо му предложи мир.
[11] И ако приеме предложението ти за мир и ти отвори портите, целият народ, който се намира в него, да ти станат поданици и да ти работят.
[12] Но ако не сключи мир с тебе, а започне против тебе война, подложи го на обсада.
[13] И когато Господ, твоят Бог, го предаде в ръцете ти, погуби с острието на меча всички мъже в него;
[14] а жените, децата, добитъка и всичко, което се намира в града – цялата плячка от него, вземи за себе си. И каквото си взел като плячка от враговете си, можеш да ядеш, защото Господ, твоят Бог, ти го е дал.
[15] Така постъпвай с всички градове, които са твърде далеч от тебе и не са градове на тукашните народи.
[16] Но в градовете на тези народи, които Господ, твоят Бог, ще ти даде да завладееш, не оставяй жива душа,
[17] а ги предай на гибел – хетейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците, йевусейците, – както Господ, твоят Бог, ти заповяда,
[18] за да не ви научат да вършите всичките мерзости, които те са вършили за боговете си, и така да съгрешите против Господа, своя Бог.
[19] Когато обсаждаш дълго някой град и воюваш против него, за да го превземеш, не погубвай дърветата, като замахваш с брадва към тях. Те ти служат за храна, затова не ги сечи! Нима дървото в полето е човек, та да го подлагаш на обсада?
[20] Само дървета, за които знаеш, че не дават плодове за ядене, можеш да погубваш и сечеш; тях използвай при обсадата на града, който ти се противопоставя, докато бъде превзет.