Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter

[1] Тогава Господ ми рече: „Издялай си две каменни плочи като предишните и възлез при Мене на планината; направи си и дървен ковчег.

[2] И Аз ще напиша на плочите онези думи, които бяха на първите плочи, които ти строши, а ти ги положи в ковчега.“

[3] И така, направих ковчега от акациево дърво, издялах две каменни плочи като предишните и възлязох на планината с двете плочи в ръце.

[4] И Той написа на плочите, както бе написано преди това, десетте заповеди, които Господ изрече пред вас на планината изсред огъня в деня на събранието. И Господ ми ги предаде.

[5] Тогава се обърнах, слязох от планината и положих плочите в ковчега, който бях направил. И те останаха там, както Господ ми заповяда.

[6] След това израилтяните тръгнаха от Берот-Бене-Яакан за Мозер. Там умря Аарон и там беше погребан, а вместо него свещеник стана синът му Елеазар.

[7] Оттам се отправиха към Гудгод, а от Гудгод към Йотвата – страна с пълноводни потоци.

[8] Тогава Господ отдели Левиевото племе, за да носи ковчега на Господния завет, да стои пред Господа, за да Му служи и да благославя в името Му, както е до днес.

[9] Затова и левитите нямат дял или наследство, както братята си. Сам Господ им е наследство, както Господ, твоят Бог, им обеща.

[10] И престоях на планината, както и преди, четиридесет дена и четиридесет нощи. Господ ме послуша и този път и не поиска Господ да те погуби.

[11] Тогава Господ ми каза: „Стани, предвождай този народ; нека отидат и завладеят страната, за която на техните предци се бях клел да им я дам.“

[12] А сега, Израилю, какво иска от тебе Господ, твоят Бог, освен да се боиш от Господа, своя Бог, да ходиш по всичките Му пътища, да Го обичаш и да служиш на Господа, своя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа,

[13] да спазваш заповедите на Господа и наредбите Му, които днес ти заповядвам за твое добро?

[14] Ето небето и небето над небесата, земята и всичко върху нея принадлежат на Господа, твоя Бог.

[15] Но само предците ти прие Господ в сърцето Си и ги обикна. Измежду всички народи избра вас, техните потомци, както е и днес.

[16] И така, обрежете се по сърце и занапред не бъдете твърдоглави!

[17] Защото Господ, вашият Бог, е Бог на боговете и Господар на господарите, Бог велик, силен и страшен, Който не гледа кой какъв е и не приема дарове,

[18] Който отдава правото на сирачето и на вдовицата, обича пришълеца и му дава хляб и облекло.

[19] Обичайте и вие пришълеца, понеже сами бяхте пришълци в египетската страна!

[20] Бой се от Господа, своя Бог, на Него служи, към Него бъди привързан и в Негово име се кълни!

[21] За Него трябва да е твоята възхвала, Той е твоят Бог, Който върши за тебе онези велики и страшни дела, които ти сам видя с очите си.

[22] Седемдесет души бяха предците ти, когато се отправиха към Египет, а сега Господ, твоят Бог, те е направил многоброен като звездите на небето.

Пета книга на Мойсей – Второзаконие — Chapters