Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter

[1] За свещениците левити, за цялото Левиево племе няма да има дял и наследство в Израил; те ще се хранят от жертвите за Господа и от Неговото наследство.

[2] Затова няма да имат наследство сред братята си. Сам Господ е техен дял, както Той им говори.

[3] Ето какво трябва да бъде отредено за свещениците от народа – от онези, които принасят в жертва вол или овца: да дават на свещеника плешката, челюстите и вътрешностите;

[4] давай му също и първия плод – от житото си, от виното си и от елея си, и първата вълна от овцете си,

[5] понеже него избра Господ, твоят Бог, измежду всичките ти племена, за да стои да служи в името на Господа – той и синовете му за вечни времена.

[6] И ако дойде левит от някое от твоите селища в целия Израил, където е бил пришълец, той може да дойде, когато пожелае, на мястото, което избере Господ,

[7] и да служи в името на Господа, своя Бог, както всичките негови братя левити, които стоят там пред Господа.

[8] Нека те получават по равно от яденето, независимо какъв е техният бащин имот.

[9] Когато влезеш в страната, която Господ, твоят Бог, ще ти даде, не бива да се учиш да вършиш мерзости, каквито са вършили тези народи.

[10] Нека няма сред вас такъв, който да предава сина си или дъщеря си на огъня, който да предсказва, да гадае, да врачува или да прави магии,

[11] да омайва, да вика духове, да върши вълшебства или да говори с мъртви.

[12] Защото всеки, който прави това, е омразен на Господа и поради тези мерзости Господ, твоят Бог, ги прогонва пред тебе.

[13] Бъди непорочен пред Господа, своя Бог.

[14] Защото тези народи, които ти ще прогониш, слушат гадатели и прорицатели, а на тебе Господ, твоят Бог, не ти е позволил това.

[15] Пророк като мене ще издигне Господ, твоят Бог, изсред тебе, измежду твоите братя. Него слушайте!

[16] Защото ти така моли Господа, своя Бог, на Хорив, когато се бяхте събрали, с думите: „Нека не чуя вече гласа на Господа, своя Бог, и да не видя вече този голям огън, за да не умра!“

[17] Тогава Господ ми рече: „Добро е това, което казаха.

[18] Пророк като тебе ще им издигна измежду братята им, ще вложа думите Си в устата Му и Той ще им говори всичко, което Аз Му заповядам.

[19] А който не послуша думите Ми, които ще говори от Мое име, Аз ще искам сметка от него.

[20] Но пророк, който дръзне да говори от Мое име, каквото Аз не съм му заповядал да говори, или говори от името на други богове, този пророк трябва да умре.“

[21] И ако си кажеш: „Как ще познаем думите, които Господ не е изрекъл?“

[22] трябва да знаеш: когато някой пророк говори от името на Господа и думите му не се сбъднат и не се изпълнят, това са думи, които Господ не е говорил. Говорил ги е пророкът в своята дързост; от него не трябва да се боиш.

Пета книга на Мойсей – Второзаконие — Chapters