[1] И тъй, сега няма никакво осъждане за ония, които са в Христа Иисуса и живеят не по плът, а по дух,
[2] защото законът на духа, който дава живот в Христа Иисуса, ме освободи от закона на греха и на смъртта.
[3] Онова, което законът не можеше да извърши, понеже беше безсилен поради плътта, Бог извърши, като изпрати Своя Син в плът, подобна на плътта на греха, да се принесе в жертва за грях, и Той осъди греха в плътта,
[4] та оправданието, изисквано от закона, да се изпълни в нас, които живеем не по плът, а по дух.
[5] Защото ония, които живеят по плът, за плътско мислят, а които живеят по дух за духовно.
[6] Плътското мъдруване е смърт, а духовното мъдруване – живот и мир;
[7] защото плътското мъдруване е вражда против Бога: на закона Божий то се не покорява, нито пък може.
[8] А ония, които живеят по плът, не могат да угодят Богу.
[9] Вие живеете не по плът, а по дух, само ако Духът Божий живее във вас. Ако пък някой няма Духа на Христа, той не е Христов.
[10] Ако ли Христос е във вас, тялото е мъртво за грях, а духът живее за правда.
[11] Но ако Духът на Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса, живее във вас, то, Който възкреси Христа от мъртвите, ще оживотвори и смъртните ви тела чрез живеещия във вас Негов Дух.
[12] И тъй, братя, ние не сме длъжници на плътта, та да живеем по плът;
[13] защото, ако живеете по плът, ще умрете; но, ако чрез духа умъртвявате деянията на тялото, ще бъдете живи,
[14] понеже всички, водени от Духа Божий, са синове Божии;
[15] защото вие не приехте духа на робство, та пак да бъдете в страх, а приехте Духа на осиновение, чрез Когото викаме: Авва, Отче!
[16] Самият Дух свидетелствува на нашия дух, че ние сме чеда Божии.
[17] Ако пък сме чеда, ние сме и наследници: наследници Божии, а сънаследници на Христа, и то само ако с Него страдаме, за да се и с Него прославим.
[18] Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас.
[19] Па и тварите с нетърпение ожидат прославянето на синовете Божии,
[20] защото тварите се покориха на суетата не доброволно, а по волята на Оногова, Който ги покори,
[21] с надежда, че и самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии.
[22] Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега;
[23] и не само те, но и ние сами, които имаме начатъците на Духа, и ние сами стенем в себе си, очаквайки осиновение – изкупване на нашето тяло.
[24] Защото нашето спасение е в надежда. А надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже, защо ще се надява някой за нещо, което вижда?
[25] Кога пък се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме.
[26] Също и Духът ни подкрепя в нашите немощи; защото не знаем, за какво да се помолим, както трябва, но Сам Духът ходатайствува за нас с неизказани въздишки.
[27] А Оня, Който изпитва сърцата, знае, каква е мисълта на Духа, понеже Тоя по волята на Бога ходатайствува за светиите.
[28] При това знаем, че на ония, които любят Бога и са призвани по Негова воля, всичко съдействува към добро;
[29] защото, които Той е предузнал, тях е и предопределил да бъдат сходни с образа на Сина Му, та Той да бъде първороден между многото братя.
[30] А които е предопределил, тях и призвал; и които е призвал, тях и оправдал; а които е оправдал, тях и прославил.
[31] Какво, прочее, ще кажем на това? Ако Бог е за нас, кой ще е против нас?
[32] Оня, Който и собствения Си Син не пощади, а Го отдаде за всички ни, как няма да ни подари с Него и всичко?
[33] Кой ще обвини избраниците Божии? Бог е, Който ги оправдава.
[34] Кой е, който ще осъжда? Христос Иисус, Който умря, но още и възкръсна, Който е и отдясно на Бога, Който и ходатайствува за нас.
[35] Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч?
[36] както е писано: „заради Тебе весден ни умъртвяват; смятат ни като овци за клане“.
[37] Но във всичко това одържаме преголяма победа чрез Оногова, Който ни възлюби.
[38] Защото аз съм уверен, че ни смърт, нито живот, ни Ангели, ни Власти, нито Сили, ни настояще, нито бъдеще,
[39] ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ.