[1] Ние, силните, сме длъжни да понасяме немощите на слабите и не на себе си да угаждаме:
[2] всеки от нас е длъжен да угажда на ближния в доброто, за назидание.
[3] Защото и Христос не на Себе Си угоди, но както е писано: „хулите на ония, които Те хулят, паднаха върху Мене“.
[4] А всичко, що бе писано по-преди, за наша поука бе писано, та чрез търпението и чрез утехата от Писанията да имаме надежда.
[5] А Бог на търпението и утехата дано ви даде да бъдете в единомислие помежду си според учението на Христа Иисуса,
[6] та единодушно и с едни уста да славите Бога и Отца на Господа нашего Иисуса Христа.
[7] Затова приемайте един другиго, както и Христос прие вас за слава Божия.
[8] И казвам, че Иисус Христос стана служител на обрязването заради Божията истинност, за да утвърди обещанията, дадени на отците,
[9] а пък езичниците да прославят Бога за милосърдието Му, както е писано: „за това ще Те прославя, Господи, между езичниците и ще възпея Твоето име“.
[10] И пак е казано: „развеселете се, езичници, с Неговия народ“.
[11] И пак: „хвалете Господа, всички езичници, и прославете Го, всички народи“.
[12] Исаия също казва: „ще съществува коренът Иесеев и Издигащият се от него ще владее над народите; Нему ще се надяват народите“.
[13] А Бог на надеждата дано ви изпълни с всяка радост и мир във вярата, та чрез силата на Духа Светаго да се преумножава вашата надежда.
[14] И аз сам съм уверен за вас, братя мои, че и вие сте пълни с благост, изпълнени сте с всяко познание и можете да наставлявате един другиго;
[15] но писах ви, братя, малко по-смеличко, за да ви напомня за дадената мене от Бога благодат
[16] да бъда служител на Иисуса Христа между езичниците и свещенодействено да извършвам Божието благовестие, та приносът на езичниците, осветен от Духа Светаго, да бъде благоприятен.
[17] И тъй, мога да се похваля в Христа Иисуса с това, що се отнася до Бога,
[18] защото не ще се осмеля да кажа нещо, което да не е извършил Христос чрез мене, за да станат езичниците послушни на вярата, със слово и дело,
[19] със силата на поличби и чудеса, със силата на Божия Дух, тъй че разпространих благовестието Христово от Иерусалим и околността дори до Илирик.
[20] При това считах за чест да проповядвам Евангелието не там, дето името Христово беше вече известно, за да не зидам върху чужда основа,
[21] а, както е писано: „ония, на които не беше известено за Него, ще видят, и ония, които не бяха чули, ще узнаят“.
[22] Тъкмо това много пъти ми и пречеше да дойда при вас.
[23] Сега пък, понеже нямам вече такова място в тия страни, а от много години копнея да дойда при вас,
[24] кога тръгна за Испания, ще ви навестя. Защото, преминавайки, надявам се да ви видя и да бъда от вас изпроводен нататък, след като първом ви се понарадвам малко.
[25] А сега отивам в Иерусалим, за да послужа на светиите,
[26] защото Македония и Ахаия благоволиха да направят някое подаяние за бедните светии в Иерусалим.
[27] Благоволиха, па и длъжни им са. Понеже, ако езичниците станаха съучастници в техните духовни блага, то длъжни са и тям да услужват със своите телесни блага.
[28] След като извърша това и им запечатам тоя плод, ще замина през вашите места за Испания.
[29] А знам, че, кога дойда при вас, ще дойда с пълна благословия на Христовото благовестие.
[30] Прочее, моля ви, братя, заради Господа нашего Иисуса Христа и заради любовта на Духа, да ми спомагате в молитвите си за мене към Бога,
[31] за да се избавя от невярващите в Иудея, и за да бъде службата ми в Иерусалим благоприятна на светиите,
[32] та с радост да дойда при вас с Божията воля и да се успокоя заедно с вас.
[33] А Бог на мира да бъде с всички вас, амин.