[1] И тъй, неизвиняем си, о човече, какъвто и да си ти, който съдиш; защото, с какъвто съд съдиш другиго, с него себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото.
[2] А знаем, че Божият съд пада наистина върху ония, които вършат такива дела.
[3] Нима мислиш, о човече, че ще избегнеш Божия съд ти, който съдиш ония, що вършат такива дела, каквито и сам вършиш?
[4] Или нехаеш за богатството на Божията благост, кротост и дълготърпение, без да разумяваш, че Божията благост те води към покаяние?
[5] Но по твоята упоритост и неразкаяно сърце си събираш гняв за деня на гнева, когато се открие праведният съд от Бога,
[6] Който ще въздаде всекиму според делата му:
[7] живот вечен на ония, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие;
[8] ярост и гняв пък на тия, които упорствуват и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата.
[9] Скръб и утеснение върху душата на всеки човек, който прави зло, първом на иудеин, сетне и на елин,
[10] а слава и чест и мир всекиму, който прави добро, първом на иудеин, а сетне и на елин;
[11] защото Бог не гледа на лице.
[12] Ония, които без закон са съгрешили, без закон и ще загинат; а ония, които при закон са съгрешили, чрез закон ще бъдат съдени
[13] (защото не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани;
[14] защото, щом езичниците, които нямат закон, по природа вършат законното, те, без да имат закон, сами на себе са закон;
[15] че делото на закона е написано в техните сърца, те показват в туй време, когато тяхната съвест свидетелствува, и мислите им една друга се обвиняват, или се оправдават),
[16] в деня, когато, съгласно моето благовестие, Бог чрез Иисуса Христа ще съди тайните на човеците.
[17] Ето, ти се казваш иудеин, и на закона се облягаш, и с Бога се хвалиш,
[18] и знаеш волята Му, и разбираш по-доброто, понеже се поучаваш от закона,
[19] и си уверен, че ти си водач на слепци, светлина на ония, които са в мрак,
[20] наставник на неразумни, учител на младенци, който в закона имаш образеца на знанието и истината.
[21] Прочее, как ти, който учиш другиго, себе си не учиш?
[22] който проповядваш да се не краде, крадеш? който казваш да се не прелюбодействува, прелюбодействуваш? който се гнусиш от идолите, светотатствуваш?
[23] който се хвалиш със закона, безчестиш Бога, като тъпчеш закона?
[24] „Защото заради вас името Божие се хули между езичниците“, както е писано.
[25] Обрязването, наистина, е полезно, но ако изпълняваш закона; ако пък престъпваш закона, обрязването ти е станало необрязване.
[26] И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, то необрязването му няма ли да му се сметне за обрязване?
[27] и необрязаният по плът, като изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който при Писание и обрязване престъпваш закона?
[28] Защото не онзи е иудеин, който е такъв по външност, нито онова е обрязване, що е външно, върху плътта;
[29] а онзи е иудеин, който вътрешно е такъв, и онова е обрязване, що е в сърцето, по дух, а не по буква: нему похвалата иде не от човеци, а от Бога.