[1] И тъй, какво е предимството на иудеите, или каква е ползата от обрязването?
[2] Голямо е предимството във всяко отношение, а главно, че тям е поверено словото Божие.
[3] Та какво, ако някои не са повярвали? Нима неверието им ще унищожи Божията вярност?
[4] Съвсем не! Нека признаваме, че Бог е верен, а всеки човек е лъжлив, както е писано: „за да се оправдаеш в думите Си, и да победиш, когато си в съд“.
[5] Ако пък нашата неправда изважда наяве правдата Божия, какво ще кажем? Нима Бог е несправедлив, кога проявява гняв (по човешки говоря)?
[6] Съвсем не! Защото, инак, как Бог ще съди света?
[7] Защото, ако истината Божия се възвеличава чрез моята лъжа за слава Божия, то защо още и мене да съдят като грешник?
[8] Не бива ли тогава да правим зло, за да излезе добро, както някои ни хулят и говорят, че уж тъй сме учели? Такива са справедливо осъдени.
[9] И тъй, какво? имаме ли предимство? Съвсем не; защото вече обвинихме, както иудеи, тъй и елини, че всички са под грях,
[10] както е писано: „няма нито един праведен,
[11] няма кой да разбира; няма кой да търси Бога,
[12] всички се отклониха от пътя, вкупом станаха негодни; няма кой да прави добро, няма нито един“.
[13] „Гърлото им – отворен гроб; с езиците си лъстят; под устните им – аспидина отрова;
[14] устата им пълни с клетва и горчилка.
[15] Нозете им бързи за проливане кръв;
[16] пустош и неволя по техните пътища;
[17] те не познаха пътя на мира.
[18] Страх Божий няма пред очите им“.
[19] А знаем, че каквото говори законът, говори го на ония, които са под закона, за да се затулят всички уста, и цял свят да стане виновен пред Бога,
[20] защото чрез делата на закона няма да се оправдае пред Него нито една плът; понеже чрез закона се познава грехът.
[21] А сега без закона се яви Божията правда, засвидетелствувана от закона и пророците.
[22] Божията правда чрез вяра в Иисуса Христа е у всички и върху всички вярващи; защото няма разлика:
[23] всички съгрешиха и са лишени от славата Божия,
[24] оправдавайки се даром, с Божията благодат, чрез изкуплението в Христа Иисуса,
[25] Когото Бог отреди да бъде с кръвта Си умилостивна жертва чрез вярата, за да покаже Своята правда в прошението на сторените по-преди грехове, във време на Божието дълготърпение,
[26] за да покаже Своята правда в сегашно време, та да стане явно, че Той е справедлив и оправдава вярващия в Иисуса.
[27] Де е, прочее, хвалбата? тя е изключена. По кой закон? по закона на делата ли? Не, а по закона на вярата.
[28] И тъй, мислим, че човек се оправдава с вярата, без делата по закона.
[29] Или Бог е Бог само на иудеите, а не и на езичниците? Разбира се, и на езичниците;
[30] защото един е Бог, Който ще оправдае обрязаните по вяра и необрязаните чрез вярата.
[31] И тъй, унищожаваме ли закона чрез вярата? Съвсем не, а утвърдяваме закона.