[1] Павел, раб на Иисуса Христа, призван апостол, отреден за Божието благовестие,
[2] което Бог от по-напред бе обещал чрез пророците Си, в светите Писания,
[3] за Своя Син (роден по плът от Давидово семе
[4] и открил се за Син Божий чрез силата на чудесата, по духа на освещението, чрез възкресението от мъртвите) Иисуса Христа, Господа нашего,
[5] чрез Когото получихме благодат и апостолство, та в Негово име да покоряваме на вярата всички народи,
[6] между които сте и вие, призваните от Иисуса Христа, –
[7] благодат и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа на всички вас, които сте в Рим възлюбени Божии, призвани светии.
[8] Преди всичко благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа за всички вас, дето за вашата вяра се говори по цял свят;
[9] Бог, Комуто служа с духа си, като благовестявам за Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно си спомням за вас
[10] и винаги се моля в молитвите си, дано с Божия воля ми се падне някога да дойда при вас;
[11] защото копнея да ви видя, за да ви предам някой духовен дар за ваше укрепване,
[12] сиреч, като бъда между вас, да се утешим взаимно чрез общата вяра – ваша и моя.
[13] Не искам, братя, да не знаете, че много пъти се канех да дойда при вас (но срещах пречки дори и досега), та да имам някой плод и между вас, както между другите народи.
[14] Аз имам дълг към елини и варвари, към мъдреци и невежи;
[15] тъй че, колкото зависи от мене, готов съм да благовестя и вам, които сте в Рим.
[16] Не се срамувам от благовестието Христово, понеже то е сила Божия за спасение на всеки вярващ, първом на иудеин, сетне и на елин.
[17] Защото в него се открива правдата Божия от вяра във вяра, както е писано: „праведният чрез вяра ще бъде жив“.
[18] Гневът Божий се открива от небето върху всяко нечестие и неправда на човеците, които държат истината в неправда;
[19] тъй като онова, що може да се знае за Бога, тям е явно, понеже Бог им го откри.
[20] Защото онова, що е невидимо у Него, сиреч, вечната Му сила и Божеството, се вижда още от създание мира чрез разглеждане творенията; тъй че те са неизвиняеми.
[21] Понеже те, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, а се заблудиха в своите помисли, и неразумното им сърце се помрачи;
[22] наричайки себе си мъдри, те обезумяха,
[23] и славата на нетленния Бог измениха в образ, подобен на тленен човек, на птици, на четвероноги и на влечуги, –
[24] затова и Бог, според похотите на сърцата им, предаде ги на нечистотата, за да се безчестят телата им сами в себе си;
[25] те замениха истината Божия с лъжа, и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца, Който е благословен вовеки. Амин.
[26] Затова Бог ги предаде на срамотии страсти: жените им замениха естественото употребление с противоестествено;
[27] също и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се с похоти един към други, и вършеха срамотии мъже на мъже, та получаваха в себе си отплата, каквато подобаваше на тяхната заблуда.
[28] А понеже се не опитаха да имат Бога в разума си, то Бог ги предаде на извратен ум – да вършат онова, що не прилича,
[29] бидейки изпълнени с всяка неправда, блудство, лукавство, користолюбие, злоба; пълни със завист, убийство, разпри, измама, злонравие;
[30] бидейки клюкари, клеветници, богомразци, ругатели, горделивци, самохвалци, изобретатели на зло, непослушни към родители,
[31] безразсъдни, вероломни, недружелюбни, непримирими, немилостиви.
[32] Те, ако и да знаят правдата Божия, именно, че тия, които вършат такива дела, са достойни за смърт, пак не само ги вършат, но са и благосклонни към ония, които ги вършат.