Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter • 2:57

[1] Братя, желанието на моето сърце и молитвата ми към Бога за израилтяните е да бъдат спасени.

[2] Свидетелствувам им, че те имат ревност за Бога, ала не по разум.

[3] Защото, без да разбират Божията правда и търсейки да изтъкнат своята правда, те се не покориха на Божията правда,

[4] понеже завършък на закона е Христос, за да бъде оправдан всеки вярващ.

[5] Мойсей пише за оправданието от закона: „който човек го е изпълнил, ще бъде жив чрез него“.

[6] А оправданието от вярата казва тъй: „да не речеш в сърцето си: кой ще възлезе на небето?“ сиреч, да свали Христа,

[7] „или: кой ще слезе в бездната?“ сиреч, да изведе Христа от мъртвите.

[8] Но какво казва Писанието? „Близо до тебе е словото, в твоите уста и в твоето сърце“, сиреч, словото на вярата, което проповядваме;

[9] защото, ако с устата си изповядваш Господа Иисуса, и със сърцето си повярваш, че Бог Го възкреси от мъртвите, ще се спасиш,

[10] понеже със сърце се вярва за оправдаване, а с уста се изповядва за спасение.

[11] Пък и Писанието казва: „всеки, който вярва в Него, няма да се посрами“.

[12] Няма разлика между иудеин и елин, защото един и същ е Господ на всички, богат за всички, които Го призовават.

[13] Защото всякой, който призове името Господне, ще се спаси.

[14] Но как ще призоват Оногова, в Когото не са повярвали? Как пък ще повярват в Оногова, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?

[15] И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? както е писано: „колко прекрасни са нозете на ония, които благовестят мир, които благовестят доброто!“

[16] Ала не всички послушаха благовестието. Защото Исаия казва: „Господи, кой повярва на това, що е чул от нас?“

[17] И тъй, вярата иде от слушане, а слушането – от слово Божие.

[18] Но казвам: нима те не чуха? Напротив, „гласът им се разнесе по цяла земя, и думите им – до краищата на вселената“.

[19] Пак казвам: нима Израил не разбра? Пръв Моисей казва: „Аз ще възбудя у вас ревност чрез тия, които са не народ, ще ви раздразня чрез неразбран народ“.

[20] А Исаия смело казва: „намериха Ме ония, които не Ме търсеха, открих се на ония, които не питаха за Мене“.

[21] За Израиля пък казва: „весден простирах ръцете Си към народ непослушен и упорит“.

Послание на свети апостол Павла до Римляни — Chapters