[1] Немощния във вярата приемайте без препирни за мнения.
[2] Един вярва, че може да яде всичко, а немощният яде зеленчук.
[3] Който яде, да не презира оногова, който не яде; и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел.
[4] Кой си ти, който съдиш чуждия слуга? Пред своя Господар стои той, или пада. И ще бъде изправен, защото Бог е мощен да го изправи.
[5] Един различава ден от ден, а друг смята всички дни еднакви. Всеки да постъпва, според както е напълно уверен в ума си.
[6] Който различава дните, различава ги за Господа; и който не различава дните, за Господа ги не различава. Който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.
[7] Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си,
[8] но живеем ли – за Господа живеем, умираме ли – за Господа умираме; следователно, живеем ли, или умираме – Господни сме.
[9] Защото Христос затова и умря и възкръсна и оживя, за да господарува и над мъртви и над живи.
[10] А ти защо съдиш брата си? Или пък ти защо презираш брата си? Всички ще застанем пред съдилището Христово.
[11] Защото писано е: „жив съм Аз, казва Господ, пред Мене ще се преклони всяко коляно, и всеки език ще изповяда Бога“.
[12] И тъй, всеки от нас ще отговаря Богу за себе си.
[13] Прочее, нека не съдим вече един другиго, а по-добре съдете за това – да не поставяте на брата си препънка или съблазън.
[14] Зная и съм уверен чрез Господа Иисуса, че няма нищо само по себе си нечисто; само за оногова, който счита нещо за нечисто, за него то е нечисто.
[15] Ако пък за ястие се огорчава брат ти, ти вече не по любов постъпваш. Не погубвай със своето ястие оногова, за когото Христос умря.
[16] Да се не хули, прочее, вашето добро.
[17] Защото царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа.
[18] Който служи на Христа с тия добродетели, угоден е Богу и изпитан между човеците.
[19] И тъй, нека търсим онова, що служи за мир и взаимно назидание.
[20] Зарад ястие не разрушавай делото Божие. Всичко е чисто, а лошо е за оня човек, който яде със съблазън;
[21] по-добре е да не ядеш месо, да не пиеш вино и да не правиш нищо, от което брат ти се препъва, или се съблазнява, или изнемогва.
[22] Имаш ли вяра? Имай си я за себе си пред Бога. Блажен е, който не осъжда себе си за това, що одобрява.
[23] А който се съмнява, осъден е, ако яде, защото яде не от вяра; а всичко, що не е от вяра, е грях.
[24] А на Тогова, Който има сила да ви укрепи, според благовестието ми и проповедта за Иисуса Христа, според откритието на тайната, умълчавана от вечни времена,
[25] а сега явена, и чрез пророческите писания, по заповед на вечния Бог, възвестена на всички народи, за да се покоряват на вярата, –
[26] на Тогова единаго премъдраго Бога, чрез Иисуса Христа, слава вовеки, амин.