[1] И тъй, казвам: нима Бог отхвърли Своя народ? Съвсем не. Защото и аз съм израилтянин, от семе Авраамово, от коляно Вениаминово.
[2] Бог не отхвърли Своя народ, който бе предузнал. Или не знаете, какво казва Писанието за Илия, как той се оплаква Богу от Израиля, думайки:
[3] „Господи, избиха Ти пророците и разкопаха Ти жертвениците; аз останах сам, и искат да ми вземат душата“.
[4] А какво му казва Божият отговор? „Оставих Си седем хиляди мъже, които не приклониха колене пред Ваала“.
[5] Тъй, прочее, и в сегашно време, по избор на благодатта, запази се остатък.
[6] Но, ако е по благодат, не е вече по дела; защото, инак, благодатта не би била вече благодат. Ако пък е по дела, то това не е вече благодат; защото, инак, делото не би било вече дело.
[7] Но какво? Израил не получи онова, що търсеше; избраните пък получиха, а другите се ожесточиха,
[8] както е писано: „Бог им даде дух на безчувствие, очи – да не виждат и уши – да не чуват, дори до днешен ден“.
[9] И Давид казва: „трапезата им да бъде тям примка, клопка, препънка и отплата;
[10] да потъмнеят очите им, за да не виждат, и гръбнака им превий завинаги“.
[11] Прочее, казвам: нима се препънаха, за да паднат безвъзвратно! Съвсем не. Но чрез тяхното падане дойде спасението за езичниците, за да се възбуди в тях ревност.
[12] Ако пък падането им е богатство за света, и лишението им е богатство за езичниците, то колко повече ще бъде обръщането на всички тях!
[13] На вас, езичниците, казвам: доколкото съм апостол на езичниците, аз прославям службата си,
[14] та дано някак възбудя ревност у сродниците си по плът и спася някои от тях.
[15] Защото, ако тяхното отхвърляне е помирение за света, то какво ще бъде приемането им, ако не възкресение от мъртви?
[16] Ако начатъкът е свет, свето е и тестото; и ако коренът е свет, свети са и клоните.
[17] Ако пък някои от клоните са се отчеснали, а ти, бидейки дива маслина, си се присадил на тяхно място и си станал съучастник на корена и на маслинения сок,
[18] то не се хвали пред клоните. Ако пък се хвалиш, знай, че не ти държиш корена, а коренът – тебе.
[19] Но ще речеш: отчеснаха се клоните, за да се аз присадя.
[20] Добре. Те поради неверие се отчеснаха, а ти чрез вяра се държиш: не мисли високо за себе си, а имай страх.
[21] Защото, ако Бог не е пощадил природните клони, гледай да не би и тебе да не пощади.
[22] Виж, прочее, Божията благост и строгост: строгост към отпадналите, а благост към тебе, ако останеш в благостта; инак, и ти ще бъдеш отсечен.
[23] Но те, ако не пребъдат в неверие, ще бъдат присадени, защото Бог е мощен пак да ги присади.
[24] Защото, ако ти си отсечен от естествена дива маслина, и против естеството си присаден на питомна маслина, то колко по-лесно тия, естествените, ще бъдат присадени на своята маслина.
[25] Не искам, братя, да не знаете тая тайна (за да не възмечтаете много за себе си), че ожесточението у Израиля стана частично, докле да влезе цялото множество езичници,
[26] и по такъв начин целият Израил ще се спаси, както е писано: „ще дойде от Сион Избавителят и ще отстрани нечестието от Иакова“.
[27] „И това е тям завет от Мене, когато отнема греховете им“.
[28] Що се отнася до благовестието, те са врагове поради вас; но в избора те са обични Богу поради отците.
[29] Защото Божиите дарове и призванието са неотменни.
[30] Както и вие някога си бяхте непокорни Богу, а сега сте помилувани, поради тяхното непокорство,
[31] така и те сега са непокорни, поради вашето помилуване, та и сами те да бъдат помилувани.
[32] Защото Бог затвори всички в непокорство, та всички да помилува.
[33] О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога! Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими Неговите пътища!
[34] Защото, кой е познал ума на Господа? Или кой Му е бил съветник?
[35] Или кой е дал Нему нещо отнапред, та и Той да му възвърне?
[36] Защото всичко е от Него, чрез Него и у Него. Нему слава вовеки, амин.