[1] Или не знаете, братя (понеже говоря на такива, които познават закона), че законът има власт над човека, докле е той жив?
[2] Омъжената жена е свързана чрез закона с мъжа, докле е той жив; умре ли мъжът, тя се освобождава от закона, който я свързва с мъжа.
[3] Затова, ако при жив мъж тя се омъжи за другиго, ще бъде прелюбодейка; ако пък умре мъжът, тя е свободна от закона, и няма да бъде прелюбодейка, кога се омъжи за другиго.
[4] Тъй и вие, братя мои, умряхте за закона чрез тялото Христово, за да принадлежите Другиму, Който възкръсна от мъртвите, та да принесем плод Богу.
[5] Защото, когато живеехме по плът, тогава страстите греховни, узнавани чрез закона, действуваха в членовете ни, за да принесем плод на смъртта;
[6] но сега, като умряхме за закона, чрез който бяхме свързани, ние се освободихме от него, за да служим Богу с обновен дух, а не по вехтата буква.
[7] Какво, прочее, ще кажем? Нима законът е грях? Съвсем не. Ала аз узнах греха не инак, освен чрез закона, защото и похотта не бих познал, ако законът не казваше: „не похотствувай“.
[8] Но грехът, като взе повод от заповедта, произведе в мене всякаква похот; защото грехът без закона е мъртъв.
[9] Аз живеех някога си без закон; но, когато дойде заповедта, грехът оживя,
[10] пък аз умрях; и оказа се, че заповедта, дадена за живот, ми послужи за смърт,
[11] защото грехът, като взе повод от заповедта, ме прелъсти и чрез нея ме умъртви.
[12] Тъй че законът е свет, и заповедта света, справедлива и добра.
[13] И тъй, доброто ли стана за мене смърт? Съвсем не: но грехът, за да се яви той, че е грях, като ми причинява чрез доброто смърт, та чрез заповедта грехът да стане извънредно греховен.
[14] Защото знаем, че законът е духовен, пък аз съм от плът, продаден на греха.
[15] А каквото правя, не зная; защото не това, що желая, върша, а онова, що мразя, него правя.
[16] Ако пък върша това, що не желая, съгласявам се със закона, че е добър;
[17] а в такъв случай не аз вече върша това, а грехът, който живее в мене.
[18] Аз зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; защото желание за добро има у мене, но да го върша не намирам сили.
[19] Защото не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша.
[20] А щом върша това, що не искам, не аз го върша вече, а грехът, който живее в мене.
[21] И тъй, намирам у себе си такъв закон, че, кога искам да върша доброто, злото стои до мене.
[22] Защото с вътрешния си човек намирам услада в закона Божий,
[23] но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е в членовете ми.
[24] Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?
[25] Благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума си служа на Божия закон, а с плътта – на греховния закон.