[1] Между това Иуда Макавей и ония, които бяха с него, влизайки тайно в селата, свикаха роднините и, приемайки останалите в иудейство, събраха до шест хиляди мъже.
[2] Те викаха към Господа, да погледне милостно към тъпкания от всички народ и да се смили над храма, осквернен от нечестивци;
[3] да помилва разорения град, който насмалко щеше да бъде сравнен със земята, и да чуе викащата към Него кръв;
[4] да си спомни за беззаконното погубване невинни младенци и за изказаните хули върху името Му и да възнегодува против злите.
[5] Като се окръжи с множество, Макавей стана непобедим за езичниците, щом гневът Господен се обърна на милост.
[6] Нападайки внезапно на градове и села, той ги палеше и, като заемаше сгодни места, победи много врагове, обръщайки ги в бягство.
[7] За такива предприятия той си избираше най-вече нощта за помощник и навред се приказваше за неговата храброст.
[8] Филип, като гледаше, че тоя мъж малко по малко придобива сила и често има сполука в работите, писа на Птоломея, военачалник на Келе-Сирия и Финикия, да помогне на царевите работи.
[9] А той незабавно избра Никанора, Патроклов син, един от първите му приятели, и го прати, като му подчини не помалко от двайсет хиляди души разни народности, за да изтреби целия род иудейски; към него присъедини и военачалник Горгия, опитен във военните работи.
[10] Никанор нареди: данъкът две хиляди таланта, който царят дължеше на римляните, да допълни от продан на пленените иудеи.
[11] Затова прати веднага до приморските градове, канейки ги да купуват иудеи за роби и обещавайки да доставя по деветдесет пленника за един талант, ала не чакаше той онова отмъщение, което беше готово да падне върху му от Всемогъщия.
[12] На Иуда бе обадено за идването Никанорово, и когато той съобщи на ония, които бяха с него, за пристигналата войска,
[13] страхливите и невярващите, че Господ ще въздаде, се разбягаха, като оставиха местата си.
[14] Други пък продаваха всичко, останало у тях, и молеха Господа да избави тях, продадени от нечестивия Никанор преди битката,
[15] ако не заради тях, то заради завета с отците им и нареченото тям свето и славно Негово име.
[16] Тогава Макавей събра ония, които бяха с него, наброй шест хиляди мъже, и ги увещаваше да се не боят от враговете и да се не плашат от множеството езичници, без право идещи против тях, а храбро да се бият,
[17] имайки пред очи престъпната обида, нанесена от тях на светото място, разорението на поругания град и нарушението на праотеческите наредби.
[18] Защото, казваше той, те се надяват на оръжие и на смелост, а ние се надяваме на Всемогъщия Бог, Който с един замах може да свали и тия, които идат против нас, и целия свят.
[19] Той им разказа и за подкрепата, която са получавали техните прадеди, и как при Сенахирима били погубени сто осемдесет и пет хиляди души,
[20] и за битката във Вавилон против галатите, как те дошли на война само осем хиляди наброй с четири хиляди македонци, и когато македонците се разколебали, тия осем хиляди погубили сто и двайсет хиляди, с помощ от небето, и получили голяма плячка.
[21] С такива разкази като ги направи безстрашни и готови да умрат за законите и отечеството, той раздели войската на четири части,
[22] като назначи за началници на всяка част своите братя: Симона, Иосифа и Ионатана, и подчини всекиму по хиляда и петстотин души.
[23] След това заповяда на Елеазара да чете свещената книга и, като обнадежди с Божия помощ, сам взе предводителството над предната част и влезе в битка с Никанора.
[24] Понеже помощник им беше Всемогъщият, те избиха повече от девет хиляди неприятели, и по-голямата част от Никаноровата войска раниха и осакатиха, а всички останали обърнаха в бяг.
[25] Взеха и парите от дошлите да ги купуват, гониха ги на голямо разстояние и се върнаха, бидейки спрени от времето.
[26] Защото тоя ден беше пред събота; затова и не продължаваха да ги гонят.
[27] А като събраха след тях оръжието и снеха от враговете обружата, те празнуваха събота усърдно, благодарейки и прославяйки Господа, Който ги спаси оня ден и начена да им показва Своето милосърдие.
[28] След съботата отделиха от плячката, – за сакати, вдовици и сираци, а останалото разделиха между себе си и децата си.
[29] Като свършиха това, наредиха обществена молитва и молеха милосърдния Господ напълно да се примири с рабите Си.
[30] А от ония, които под началството на Тимотея и Вакхида нападаха съвместно, те избиха повече от двайсет хиляди и лесно завладяха високите крепости; те поделиха твърде много плячка по равни части между себе си, между сакати, сираци, вдовици и още между старейшините.
[31] Като събраха след тях оръжието, грижливо наредиха всичко на сгодни места, а останалата плячка занесоха в Иерусалим.
[32] Убиха и предводителя на Тимотеевите войски, най-нечестивия човек, който бе причинил много беди на иудеите.
[33] След това, празнувайки победата в своето отечество, те изгориха Калистена и някои други, които бяха изгорили свещените врата и побягнали в една къща; тъй че тия претърпяха достойно наказание за своето нечестие.
[34] А най-престъпният Никанор, който беше довел хиляда купци да купуват иудеи,
[35] с Божия помощ биде посрамен от ония, които смяташе за нищо, и като съблече богатите дрехи, под вид на избягал роб, отиде през вътрешните земи самичък в Антиохия, крайно огорчен от поражението на войската.
[36] Оня, който се бе наел да достави данък на римляните от пленници в Иерусалим, обяви, че иудеите имат Бога за защитник, и затова остават невредими, понеже се покоряват на установените от Бога закони.