[1] Тъй също бяха хванати седем братя с майка им и принуждавани бяха от царя да ядат непозволено свинско месо, като ги мъчеха с бичове и жили.
[2] Един от тях, като взе пръв думата, каза: „за какво искаш да питаш, или какво искаш да узнаеш от нас? Ние сме готови по-скоро да умрем, нежели да пристъпим отеческите закони“.
[3] Тогава царят се силно разгневи и заповяда да нагорещят тави и котли.
[4] Като ги нагорещиха, веднага заповяда да отрежат езика на оногова, който пръв заговори, и, като одерат кожата му, да отсекат членовете му пред очите на другите братя и майка им.
[5] Лишения от всички членове, но още дишащ, заповяда да занесат на кладата и да го опекат на тава, а когато от тавата се разпростираше силна миризма, те заедно с майка си се увещаваха един други да претърпят мъжествено смъртта, думайки:
[6] „Господ Бог вижда и наистина ще се умилостиви над нас, както е Моисей възвестил в песента си пред народа: ще се умилостиви и над Своите раби“.
[7] Като умря първият, изведоха на поругание втория и, като му одраха кожата от главата заедно с космите, питаха го, ще яде ли, преди да са мъчили по части тялото му?
[8] А той, отговаряйки на бащин език, каза: „не“. Затова и той претърпя същите мъки, както първият.
[9] Бидейки при последен издих, каза: „ти, мъчителю, ни лишаваш от тоя живот, но Царят на света ще възкреси за живот вечен нас, умрелите за Неговите закони“.
[10] След това биде изложен на поругание третият и, когато му поискаха езика, той го веднага подаде, като без страх протегна и ръце,
[11] и каза сърдечно: „от Небето съм ги получил и за Неговите закони ги не жаля и се надявам да ги получа пак от Него“.
[12] Сам царят и ония, които бяха с него, се смаяха при тая смелост на младежа, който не смяташе за нищо страданията.
[13] Когато свърши и тоя, по същия начин терзаха и мъчиха и четвъртия.
[14] Като наближаваше да умре, той говореше тъй: „за оногова, който умира от човеци, въжделено е да възлага надежда на Бога, че Той пак ще го оживи; но за тебе, мъчителю, няма да има възкресение за живот“.
[15] След това доведоха и замъчиха петия.
[16] Той погледна царя и каза: „имайки власт над людете, ти, сам подложен на тление, правиш, каквото щеш, ала не мисли, че нашият род е изоставен от Бога.
[17] Почакай, и ще видиш голямата Му сила, как Той ще накаже тебе и твоето семе“.
[18] След това доведоха шестия, който, готвейки се за смърт, каза: „не заблуждавай се напразно: ние търпим това за себе си, понеже съгрешихме пред Бога нашего; ето защо и станаха с нас достойни за учудване неща.
[19] Ала не мисли, че ще останеш ненаказан ти, който си дръзнал да се бориш против Бога“.
[20] Но най-достойна за учудване и за славна памет беше майката, която, гледайки, как седемте ѝ синове бяха умъртвени в един ден, благодушно търпеше това с надежда на Господа.
[21] Изпълнена с доблестни чувства и подкрепяйки женското сърце с мъжки дух, тя насърчаваше всекиго от тях на бащин език и им думаше:
[22] „аз не зная, как сте се намерили в утробата ми: не аз съм ви дала дух и живот; не чрез мене се е образувал съставът на всекиго.
[23] Затова Творецът на света, Който е образувал човешката природа и е наредил произхода на всички, пак милостно ще ви даде дух и живот, понеже вие сега не щадите себе си за Неговите закони“.
[24] Антиох пък, мислейки, че го презират, и схващайки тия думи за свое поругание, убеждаваше най-младия, който още оставаше, не само с думи, но и с клетвени уверения, че ще го направи богат и честит, ако отстъпи от отеческите закони, че ще го има за приятел и ще му повери почетни длъжности.
[25] Но понеже момъкът никак не чуваше, царят повика майка му и я убеждаваше да посъветва сина си да се запази.
[26] След много убеждаване тя се съгласи да придума сина си.
[27] Но, като се наведе към него и смеейки се на жестокия мъчител, тя говореше тъй на бащин език: „синко, смили се над мене, която съм те девет месеци в утроба носила, три години с мляко кърмила, откърмила, отгледала и възпитала.
[28] Моля те, синко, погледай небето и земята и, като видиш всичко, що е по тях, познай, че всичко това е сътворил Бог от нищо, и че тъй е произлязъл и човешкият род.
[29] Не бой се от тоя убиец, а бъди достоен за братята си и приеми смърт, за да те придобия пак по милост Божия с твоите братя“.
[30] Докле още говореше тя, момъкът каза: „какво чакате вие? Аз се не покорявам на царската заповед, а се покорявам на заповедта на закона, даден на отците ни чрез Моисея.
[31] А ти, който си измислил всякакви злини за евреите, не ще избегнеш от Божиите ръце.
[32] Ние страдаме за греховете си.
[33] Ако за вразумяване и наказание наше живият Господ ни се е разгневил за малко време, Той пак ще се смили над раб ите Си;
[34] а ти, нечестиви и най-престъпни от всички люде, не гордей се напразно, надигайки се с лъжливи надежди, че ще дигнеш ръка против рабите Му;
[35] защото не си още избягнал от съда на Всемогъщия и Всевидещия Бог.
[36] Нашите братя, като претърпяха сега кратки мъки, по Божия завет, получиха вечен живот, а ти по Божия съд ще претърпиш справедливо наказание за твоята гордост.
[37] Аз пък, както и братята ми, предавам душа и тяло за отеческите закони, призовавайки Бога да се смили скоро над народа, а ти сред изпитания и мъки да изповядаш, че едничък Той е Бог,
[38] и с мене и братята ми да се свърши гневът на Всемогъщия, справедливо паднал върху целия наш народ“.
[39] Тогава ядосаният цар постъпи с него още по-жестоко, отколкото с другите, негодувайки заради подигравката.
[40] Тъй и тоя свърши живота си чист, осланяйки се всецяло на Господа.
[41] След синовете умря и майката.
[42] За идолските жертви и за необикновените мъки се каза доста.