[1] Когато в светия град живееха още в пълен мир, и грижливо се пазеха законите поради благочестието и отвръщането от зло на първосвещеник Ония,
[2] имаше случаи, че и самите царе почитаха това място и прославяха светилището с отлични дарове,
[3] тъй че и Селевк, азийски цар, даваше от своите приходи за всички разноски, потребни за жертвена служба.
[4] Но някой си Симон, от Вениаминово коляно, поставен за предстоятел на храма, влязъл в препирня с първосвещеника по наредбите на градското тържище.
[5] И понеже не можал да преодолее над Ония, отишъл при Аполония, син Трасеев, който бил по онова време военачалник на Келе-Сирия и Финикия,
[6] та му обадил, че иерусалимската съкровищница е пълна с безбройни богатства, че е натрупано там безбройно множество пари, ненужни за жертвоприношения, и че всичко това може да падне във владение на царя.
[7] Аполоний пък, като се видял с царя, обадил му за казаните богатства, а тоя отредил Илиодора, поставен над държавните работи, пратил го и заповядал да изнесат казаните съкровища.
[8] Илиодор веднага тръгнал на път, под предлог да прегледа градовете на Келе-Сирия и Финикия, а всъщност – за да изпълни царевата воля.
[9] Като стигнал в Иерусалим и бил дружелюбно приет от първосвещеника на града, той му съобщил за обаденото и казал, защо е дошъл, като го и попитал: наистина ли е всичко тъй?
[10] Макар първосвещеникът да му казал, че това е имот на вдовици и сирачета, поверен за пазене,
[11] и отчасти на Хиркана, Товиев син, твърде знатен мъж, а не тъй, както е клеветил нечестивецът Симон, и че има всичко четиристотин таланта сребро и двеста злато
[12] и че никак не бива да се огорчават ония, които са се ослонили на светото място, на уважението и неприкосновеността на почитания в цяла вселена храм, –
[13] Илиодор, който имаше царска заповед, все пак говореше решително, че това трябва да бъде прибрано в царската хазна.
[14] Той определи ден, и, когато влезе да направи преглед на това, в целия град настана голямо вълнение.
[15] Свещениците в свещени одежди падаха пред жертвеника и викаха към небето, щото Онзи, Който е дал закон да се поверява на светилището имот, да го запази цял на ония, които са го поверили.
[16] Който видеше лицето на първосвещеника, усещаше душевен потрес; защото видът му и промененият цвят на лицето показваше неговото душевно смущение.
[17] Него го обзе ужас, и цялото му тяло затрепери, та за ония, които го гледаха, ставаше явна скръбта на сърцето му.
[18] Някои наизлязоха вкупом из къщите да се молят всенародно, защото на свещеното място предстоеше да претърпи поругание:
[19] жените, опасани през гърдите с вретища, ходеха на тълпи по улиците; девойки, дотогава чувани и вардени, бягаха едни към портите, други по стените, други пък гледаха през прозорците,
[20] а всички протягаха ръце към небето и се молеха.
[21] Трогателно беше да гледаш, как народът падаше на тълпи ничком, а крайно смутеният първосвещеник стоеше и чакаше.
[22] Те се молеха на Вседържителя Бога да запази на поверителите в цялост повереното.
[23] А Илиодор вършеше предрешеното.
[24] Но когато влезе с въоръжени люде в съкровищницата, Господ на отците и Владиката на всяка власт показа голяма личба; всички, които се осмелиха да влязат с него, бяха поразени от страх пред Божията сила и паднаха в немощ и ужас,
[25] защото тям се яви кон със страшен ездач, покрит с прекрасно покривало; като се устреми, конят удари Илиодора с предните си копита; а възседналият на него като че имаше златно всеоръжие.
[26] Явиха му се и други двама юноши, с превъзходна сила, прекрасни наглед, благолепно облечени, които, застанали от едната и другата страна, бичуваха го непрестанно и му нанасяха много рани.
[27] Когато той внезапно падна на земята и биде обзет от дълбока тъма, дигнаха го и го сложиха на носилка.
[28] Оногова, който с голяма свита и телохранители току-що бе влязъл в речената съкровищница, изнесоха го безпомощен, ясно познал Божието всемогъщество.
[29] Чрез Божествена сила той биде повален безгласен и лишен от всяка надежда за спасение.
[30] А те благословиха Господа, Който прослави Своето жилище; и храмът, който преди малко беше изпълнен със страх и смут, с появата на Господа Вседържителя се изпълни с радост и веселие.
[31] Тогава някои от близките на Илиодора помолиха Ония да призове Всевишния, за да дарува живот на лежащия вече на издъхване.
[32] Първосвещеникът, като се боеше, да не помисли царят, че иудеите са извършили някакво злодеяние против Илиодора, принесе жертва за негово спасение.
[33] Когато първосвещеникът принасяше умилостивна жертва, същите юноши пак се явиха на Илиодора, натруфени със същите одежди, и, като застанаха пред него, казаха му: „въздай голяма благодарност на първосвещеник Ония, защото поради него Господ ти дари живота;
[34] а ти, наказан от Бога, прогласявай на всички Неговата велика сила“. Като казаха това, те изчезнаха.
[35] А Илиодор, след като принесе жертва Господу и обеща големи оброци на Оногова, Който му запази живота, поблагодари на Ония и се върна с войската при царя,
[36] като свидетелствуваше пред всички за делата на Великия Бог, които видя с очите си.
[37] А когато царят попита Илиодора, кой би бил способен да бъде пратен пак в Иерусалим, тоя отговори:
[38] „ако имаш някакъв враг или противник на твоето управление, прати го там и ще го посрещнеш наказан, ако само остане жив, защото на онова място наистина има някаква сила Божия:
[39] Онзи, Който обитава на небето, е страж и защитник на това място, и дохождащите със зъл умисъл Той поразява и погубва“.
[40] Това именно се случи с Илиодора, и тъй биде спасена храмовата съкровищница.