[1] В записките на пророк Иеремия се говори, че той бил заповядал на преселяваните да вземат от огъня, както погоре е казано,
[2] и, като дал на преселяваните закона, той им заповядал да не забравят Господните заповеди и да се не заблуждават в мислите си, гледайки на златните и сребърни кумири и на украшенията им.
[3] Говорейки им и други подобни неща, той ги убеждавал да не отстраняват закона от сърцето си.
[4] Имало също в Писанието, че тоя пророк, по божествено към него откровение, заповядал да носят след него скинията и ковчега, при възлизането му на планината, на която Моисей някога възлязъл и оттам видял Божието наследие.
[5] Като отишъл там, Иеремия намерил пещерно жилище, дето внесъл скинията, ковчега и кадилния жертвеник, и зазидал входа.
[6] Когато после някои от съпътниците дошли, за да турят белег на пътя към входа, не могли да го намерят.
[7] А когато Иеремия узнал това, укорил ги и казал, че това място ще остане неизвестно, докато Бог се умилостиви и отново събере Своя народ.
[8] Тогава именно Господ ще открие тия неща, и ще се яви славата Господня и облакът, както се явили при Моисея, също и при Соломона, когато той се е молил за особеното осветяване на мястото.
[9] Говори се също и това, как Соломон, изпълнен с премъдрост, принесъл жертва за обнова и за довършване на храма.
[10] Както Моисей се молил Господу, и слязъл огън от небето и погълнал жертвата, тъй и Соломон се молил, и слезлият огън погълнал всесъженията.
[11] Моисей тогава казал: „понеже жертвата за грях не е употребена за ядене, огън я погълна“.
[12] Соломон също тъй празнувал осем дена.
[13] Разказва се също в записките и споменните книги на Неемия, как той, като съставял библиотека, събрал разказите за царете, пророците и за Давида и писмата на царете за свещените приноси.
[14] Също тъй и Иуда събра всичко, разпиляно поради станалата у нас война, и сега то е у нас.
[15] Затова, ако имате нужда от това, пратете люде да ви го донесат.
[16] Имайки намерение да празнуваме Очищение, ние ви писахме за това; прочее, добре ще сторите и вие, ако празнувате тия дни.
[17] А Бог, Който запази целия Свой народ и възвърна на всички наследие, царство, свещенство и светилище,
[18] както бе обещал в закона, Той скоро – надяваме се Нему – ще ни помилва и събере от поднебесието в светото място.
[19] Защото Той ни избави от големи беди и очисти мястото.
[20] А за делата на Иуда Макавея и на братята му, за очищението на великия храм и обновата на жертвеника,
[21] също за войните против Антиоха Епифана и против сина му Евпатора,
[22] и за явленията от небето, показани на ония, които се подвизаваха за иудеите толкова ревностно, че, макар да бяха малобройни, завладяваха цялата страна и гонеха многобройни тълпи неприятели,
[23] възвърнаха си славния в цяла вселена храм, освободиха града и възстановиха законите, които клоняха към пропадане, когато Господ с голямо снизхождение се смили над тях, –
[24] всичко това, изложено от Иасона Киринейски в пет книги, ние ще се опитаме да опишем накратко в една книга.
[25] Защото, имайки предвид многото числа и мъчнотията, произлизаща от обилния материал, за ония, които желаят да се занимават с исторически разкази,
[26] ние се погрижихме да доставим душевна поука на желаещите да четат, облекчение на ония, които искат да помнят, и полза на всички, които биха чели, –
[27] макар че за нас, които взехме върху си труд да съкратяваме, това не е лека работа, а иска напрягане и внимание,
[28] както не е лесно за оногова, който урежда гощавка и желае полза за другите. Но, имайки предвид благодарността на мнозина, ние приемаме на драго сърце върху си тоя труд,
[29] като предоставяме на историка да изложи точно подробностите и като залягаме да следваме правилата за съкратено изложение.
[30] Защото, както строител на нова къща трябва да се грижи за целия строеж, а оня, който ще се занимава с резба и живопис, трябва да гледа само какво е нужно за украшение, тъй мислим и ние за себе си.
[31] Да се вдълбочава и говори за всичко и да изследва всяка особеност – това е свойствено на първичния историкописател.
[32] А ономува, който прави съкращения, трябва да бъде предоставено да следва само краткостта на речта и да избягва подробни издирвания.
[33] И тъй, според казаното, да наченем сега разказа, защото не е разумно да увеличаваме предговора към историята, а самата история да съкращаваме.