[1] След твърде малко време Лисий, настойник и сродник царев, наместник царски, с голямо огорчение понасяйки това, що се случи,
[2] събра до осемдесет хиляди пехота и цялата конница и потегли против иудеите, с намерение да направи от града им живелище за елини,
[3] храма да обложи с данък, както другите езически капища, а свещеноначалството да направи всяка година да се продава.
[4] Никак не помисли той за Божията сила, понеже се надяваше на десетките хиляди пешаци, на хилядите конници и на осемдесетте слона.
[5] Като навлезе в Иудея и наближи до укрепеното място Ветсур, който бе на пет стадии от Иерусалим, обсади го.
[6] Като се научиха Макавей и неговите, че той обсажда крепостите, с плач и сълзи заедно молеха Господа, да проводи добър Ангел за спасение на Израиля.
[7] А сам Макавей, като грабна пръв оръжието, убеждаваше другите заедно с него, излагайки се на опасност, да помогнат на братята; и те веднага драговолно излязоха с него на поход.
[8] Като наближиха до Иерусалим, веднага им се яви за предводител конник в бяла дреха, на когото звякаше златно оръжие.
[9] Всички заедно благодариха на милосърдния Бог и се укрепиха духом, готови да съкрушат не само човеци, но и люти зверове и дори железни стени.
[10] Тъй отидоха те под закрила на небесния съратник, с милост Господня към тях.
[11] Като лъвове се хвърлиха те върху неприятелите и убиха от тях единайсет хиляди пешаци и хиляда и шестстотин конници, а всички други обърнаха в бяг.
[12] Повечето от тях, бидейки ранени, се спасяваха съвсем голи, и само Лисий се спаси чрез срамно бягство.
[13] Но, бидейки небезразсъден и обсъждайки в себе си случилото се с него поражение, разбра, че евреите са непобедими, защото Всемогъщият Бог им съратствува; затова прати до тях
[14] да ги уверят, че той се съгласява на всички законни искания и ще убеди царя да бъде техен приятел.
[15] Макавей, имайки предвид само ползата, съгласи се на всичко, що предявяваше Лисий; защото царят одобри всичко, що Макавей предложи на Лисия в писмо досежно иудеите.
[16] А писмото, писано от Лисия до иудеите, беше с това съдържание: „Лисий до иудейския народ – поздрав.
[17] Пратените от вас Иоан и Авесалом, като предадоха подписания отговор, застъпиха се за това, що беше писано в него.
[18] И тъй, каквото трябваше да се докладва на царя, обясних, и каквото можеше да се приеме, на това той се съгласи.
[19] Затова, ако пазите добро разположение към правителството, ще се постарая и занапред да ви помагам за добро.
[20] За подробностите пък поръчах както на вашите, тъй и на моите пратеници да водят преговори с вас.
[21] Бъдете здрави! Сто четирийсет и осма година, месец диоскоринтий, двайсет и четвъртий ден“.
[22] А писмото на царя имаше това съдържание: „цар Антиох до брата Лисия – поздрав.
[23] От онова време, откак баща ми отиде при боговете, нашето желание е, поданиците на царството да остават необезпокоявани при извършване своите работи.
[24] Но когато чухме, че иудеите се не съгласяват с предприетото от баща ми нововъведение на елински обичаи, а предпочитат своите си наредби, и затова молят да им бъде позволено да пазят своите си закони,
[25] то, желаейки и този народ да не бъде обезпокояван, нареждам, щото храмът им да бъде възстановен, и те да си живеят по обичая на дедите си.
[26] Затова добре ще сториш, ако пратиш до тях и сключиш мир с тях, та като знаят нашите намерения, да кротуват и да се занимават весело с работите си“.
[27] А към народа царевото писмо беше такова: „цар Антиох до иудейските старейшини и до другите иудеи – поздрав.
[28] Ако сте здрави, това ви и желаем; и ние сме здрави.
[29] Менелай ни обади, че вие желаете да се срещате с вашите, които са у нас.
[30] Затова на ония, които ще идат до трийсетия ден на месец ксантик, давам дясна ръка за уверение на тяхната безопасност;
[31] иудеите могат да употребяват своя храна и да си пазят законите, както и преди, и никой от тях няма да бъде обезпокояван за минали грешки.
[32] Аз проводих до вас Менелая, за да ви успокои.
[33] Бъдете здрави! Сто четирийсет и осма година, петнайсети ден от месец ксантик“.
[34] Проводиха до тях писмо и римляните със следното съдържание: „Квинт Мемий и Тит. Манлий, старейшини римски, до иудейския народ – поздрав.
[35] Каквото ви е отстъпил Лисий, царев сродник, това и ние потвърждаваме.
[36] А за това, що е той признал за нужно да докладва на царя, като размислите, пратете незабавно някого, за да можем да сторим, каквото е за вас потребно, защото ние тръгваме за Антиохия.
[37] Затова побързайте и пратете някого, за да знаем и ние, на какво сте мнение.
[38] Бъдете здрави! Сто четирийсет и осма година, петнайсети ден на ксантик“.