[1] А гореказаният Симон, който стана предател на съкровищата и на отечеството, клеветеше Ония, че уж той сам подбутвал Илиодора и бил виновник на злините.
[2] Благодетеля на града, пристойника на сънародниците си и ревнителя на законите се осмеляваше той да нарича противник на правителството.
[3] И когато враждата стигна дотам, че чрез едного от доверените на Симона люде взеха да се вършат убийства,
[4] Ония, като видя, че борбата е опасна, и че Аполоний, като военачалник на Келе-Сирия и Финикия, вилнее, увеличавайки злобата на Симона, –
[5] отиде при царя, ала не като обвинител на съграждани, а имайки предвид ползата на всекиго и на целия народ.
[6] Защото той виждаше, че без царска грижа не е възможно да се уредят мирно работите, и Симон не ще се остави от безумието си.
[7] Но след смъртта на Селевка, когато Антиох, наречен Епифан, получи царството, Иасон, Ониев брат, се домогваше да получи свещеноначалство,
[8] като обещал на царя при едно свиждане триста и шейсет таланта сребро, и от някои други приходи – осемдесет таланта.
[9] Освен това, обещал да подпише още сто и петдесет таланта, ако му бъде позволено да уреди с негова власт училище за телесно упражнение на юноши и да записва иерусалимците за антиохийци.
[10] Когато царят се съгласи и той получи власт, веднага начена да скланя еднородците си към елински нрави.
[11] Той отхвърли човеколюбно дадените на иудеите царски правдини, човеколюбно дадени на иудеите по ходатайство на Иоана, Евполемов баща, който ходи като пратеник при римляните за дружба и съюз; нарушавайки законните устави, той въвеждаше противни на закона обичаи.
[12] Охотно построи той под самата крепост училище за телесно упражнение на юноши и, като привличаше по-хубавите от тях, подвеждаше ги под срамна стряха.
[13] Тъй се яви наклонност към елинизъм и сближение с другородците вследствие на безмерното нечестие на Иасона, тоя безбожник, а не първосвещеник,
[14] тъй че свещениците престанаха да бъдат ревностни към службата при жертвеника и, като презираха храма и немаряха за жертвите, бързаха да взимат участие в противни на закона игри в арената по знак чрез хвърляне диск.
[15] За нищо те не смятаха онова, що бащите им почитаха; само онова, що елините почитаха, признаваха за найдобро.
[16] Затова ги постигна тежко наказание, и ония самите, на които подражаваха в начина на живота и искаха пс всичко тям да се оприличат, станаха техни врагове и мъчители;
[17] защото не е възможно безнаказано да вървиш против Божествените закони, както показва настаналото след това време.
[18] Когато се празнуваха в Тир петгодишните игри, и царят присъствуваше там,
[19] нечестивият Иасон прати зрители антиохийци от Иерусалим да занесат триста драхми сребро за жертва на Херкулеса; но сами ония, които ги занесоха, молиха да не ги употребяват за жертва, понеже смятаха това за неприлично, а да ги отредят за други разноски;
[20] и тъй, той прати тия пари за жертва на Херкулеса от негово име, а приносителите ги обърнаха за направа на веслени кораби.
[21] Когато сетне Аполоний, син Менестеев, биде пратен в Египет по случай възцаряването на цар Птоломея Филометора, Антиох го заподозря във враждебност към себе си и гледаше да се осигури против него; затова, като се упъти към Иопия, той дойде в Иерусалим.
[22] Приет великолепно от Иасона и от града, той влезе, посрещнат с факли и възклицания, и оттам тръгна с войска за Финикия.
[23] След три години Иоасон прати Менелая, брат на гореказания Симона, за да занесе на царя парите и да докладва за някои нужни работи.
[24] Тоя пък, като се представи на царя и поласка властта му, заграби си свещеноначалството, като наддаде триста таланта сребро над Иасона.
[25] Като получи заповеди от царя, върна се, без да донесе със себе си нещо достойно за първосвещеник, освен гняв на жесток тиранин и ярост на див звяр.
[26] Тъй Иасон, който излъга брата си, биде излъган от другиго, и се отстрани като изгнаник в Амонитската земя.
[27] Менелай пък получи власт, ала съвсем нехаеше за обещаните на царя пари, макар началникът на градската крепост, Сострат, и да ги изискваше,
[28] понеже той събираше данъците; по тая причина и двамата бидоха повикани от царя.
[29] Менелай остави за приемник на първосвещенството брата си Лисимаха, а Сострат – Кратита, началник на кипряните.
[30] В онова време, когато това ставаше, въстанаха тарсянди и малотяни, задето ги бяха дали подарък на царската наложница Антиохида.
[31] Затова царят замина бързо, за да уреди работите, като остави за свой наместник Андроника, един от почетните сановници.
[32] Тогава Менелай, като мислеше да се възползува от благоприятния случай, задигна от храма някои съдове и ги подари Андронику, а други продаде в Тир и околните градове.
[33] Като узнал и се уверил за това, Ония го изобличил и се отстранил в безопасно място – в Дафна, що е до Антиохия.
[34] Затова Менелай, като намерил насаме Андроника, молил го да убие Ония; Андроник отишъл при Ония, и, като го уверил коварно с даване ръка и клетва, макар да бил заподозрян, убедил го да излезе от убежището и тозчас го убил, без срам пред правдата.
[35] От това се раздразниха не само иудеите, но и много други народи, и негодуваха поради беззаконното убийство на тоя мъж.
[36] А когато царят се върна от киликийските предели, иудеите в града и възнегодувалите елини му обадиха, че Ония е убит безвинно.
[37] Антиох, огорчен душевно и покъртен от съжаление, оплакваше добродетелите и голямото благочестие на умрелия,
[38] и в яда си против Андроника съблече веднага от него багреницата, съдра му дрехите и заповяда да го водят по цял град и на същото място, дето той бе злодейски убил Ония, да погубят и него – убиеца; така Господ му въздаде заслужено наказание.
[39] А когато Лисимах, с изволение на Менелая, извърши в града много светотатства, и се разнесе мълва за това, народът се дигна против Лисимаха, защото много златни съдове бяха откраднати.
[40] След като разгневеният народ въстана, Лисимах въоръжи до три хиляди души и почна беззаконно насилие под водителство на един тиранин, стар на години и не по-малко застарял в безумие.
[41] Като видяха насилията на Лисимаха, едни грабнаха камъни, други дебели колове, а други грабнеха от земята пръст и всичко заедно хвърляха върху хората на Лисимаха,
[42] тъй че много от тях раниха, други убиха и всичките ги натириха в бяг, а самия светотатец убиха при съкровищницата.
[43] За това нещо имаше съд над Менелая.
[44] Когато царят дойде в Тир, трима, пратени от събранието на старейшините, мъже му поднесоха жалба.
[45] Менелай, вече хванат, обеща на Птоломея, син Дорименов, много пари, ако се застъпи за него пред царя.
[46] И Птоломей, като повика царя в притвора, уж да си почине, изопачи делото.
[47] Менелая, виновник на всичкото зло, царят освободи от обвинение, а нещастните, които, ако да бяха говорили и пред скити, щяха да бъдат пуснати оправдани, осъди на смърт.
[48] И тъй, бързо претърпяха неправедно наказание ония, които се застъпваха за града, народа и свещените съдове.
[49] Тиряните, негодувайки против това, щедро дадоха нужното за погребението им.
[50] А Менелай, поради алчността на началствуващите, удържа си властта и. възрастяйки в злоба, стана жесток враг на гражданите.