[1] Той ми отговори и каза: „Всевишният е сътворил тоя свят за мнозина, а бъдещия за малцина.
[2] Ще ти кажа, Ездра, едно подобие. Както земята, ако я попиташ, ще ти каже, че дава твърде много вещество, от което правят глинени вещи, а малко прах, от който излиза злато, тъй са и делата на тоя свят.
[3] Мнозина са сътворени, но малцина ще се спасят“.
[4] Аз отговорих и казах: „душо! лапни смисъла и погълни мъдростта,
[5] защото ти обеща да слушаш и пожела да пророкуваш, а ти е дадено време само да живееш.
[6] О, Господи, нима няма да позволиш на Твоя раб да се помолим пред Тебе да се даде на сърцето ни семе и на разума ни разработване, за да произлезе плод, от който би могъл да живее всеки покварен, който ще носи името човек?
[7] Ти си един, и ние сме едничкото творение на Твоите ръце, както Ти каза.
[8] И как, прочее, сега в майчината утроба се образува тялото и Ти даваш членове? Как се запазва Твоето творение в огъня и във водата, и как Твоето пак създание търпи девет месеца в себе си Твоята твар, в него сътворена?
[9] И пазещото и пазимото, и едното и другото се спазват, и майчината утроба своевременно връща спазеното, което в нея е израсло.
[10] Ти си заповядал, от самите членове, сиреч от ненките, да се дава мляко, плод от ненки,
[11] за да се храни до някое време създаденото, а сетне ще го предадеш на Твоето милосърдие.
[12] Ти си го възпитал с правдата Си, научил си го на Твоя закон, наставил си го с Твоя разум,
[13] и ще го умъртвиш като Свое творение, и пак ще го съживиш като Свое дело.
[14] Ако Ти погубиш създаденото с такава грижа, то по Твоя заповед лесно е да се нареди, щото и онова, що е било създадено, да се запази.
[15] И сега, Господи, аз ще кажа: за всеки човек Ти повече знаеш; ноще кажа за Твоя народ, за който страдам,
[16] за Твоето наследие, за което проливам сълзи, за Израиля, за когото скърбя, за Иакова, за когото се съкрушавам.
[17] Ще начена да се моля пред Тебе за себе си и за тях, защото виждам грехопадението, в което изпаднахме ние, живеещите на земята.
[18] Но аз чух, че скоро ще дойде Съдия.
[19] Затова чуй гласа ми, вслушай се в думите ми, и аз ще говоря пред Тебе.“ (Начало на думите на Ездра, преди да бъде взет.)
[20] Аз казах: „Господи, Който живееш вечно, Чиито очи са устремени към най-високото и небесното,
[21] Чийто престол е неоценим и славата – непостижна, Комуто с трепет предстоят ангелски воинства, служещи във вятър и огън, Чието слово е истинно и думите – неизменни,
[22] повелението – силно, и управлението – страшно, Чийто поглед бездни пресушава, гневът планини разтопява и истината вечно пребъдва, –
[23] чуй молитвата на Твоя раб, и вслушай се в молбата на Твоето създание!
[24] Докле съм жив, ще говоря, и докле разбирам, ще отговарям. Не се взирай в греховете на Твоя народ, а в ония, които истински Ти служат;
[25] не обръщай внимание върху нечестивите дела на езичниците, а върху ония, които спазиха Твоите завети сред бедствия;
[26] не мисли за ония, които лъжливо са постъпвали пред Тебе, а спомни си за тия, които, по Твоя воля, познаха, що е страх;
[27] не погубвай ония, които са живели животински, а погледни тия, които ясно учеха на Твоя закон;
[28] не гневи се против ония, които са признати за по-лоши от зверове;
[29] но възлюби тия, които всякога се надяват на Твоята правда и слава.
[30] Защото ние и бащите ни от такива болести страдаме;
[31] а Ти, заради нас – грешните, милосърден ще се наречеш.
[32] Ако поискаш да ни помилуваш, ще се наречеш милосърден, защото ние нямаме праведни дела.
[33] А праведните, които са придобили много дела, според своите дела ще получат възмездие.
[34] Какво е човек, та да му се гневиш, и тоя род покварен, та да се огорчаваш толкова от него?
[35] Наистина, няма никой измежду родените, който да не е постъпил нечестиво, и няма никой измежду Теб изповядващите, който да не е съгрешил.
[36] Тъкмо в това и ще се яви Твоята правда и Твоята благост, Господи, когато помилуваш ония, които нямат същина от добри дела.“
[37] Той ми отговори и рече: „ти каза справедливо нещо, и според както рече, така и ще стане.
[38] Защото наистина Аз не мисля за делата на ония създания, които са съгрешили преди смъртта, преди съда, преди гибелта;
[39] но се радвам за подвизите на праведните, и си спомням, как те са странствували, как са се спасявали и са се трудили да заслужат награда.
[40] Както Аз казах, тъй си е.
[41] Както земеделецът сее по земята много семена и сади много растения, но не всичко посеяно се спазва след време, и не всичко насадено хваща корен, тъй и не всички ония, които са посеяни в тоя век, ще се спасят“.
[42] Аз отговорих и казах: „ако съм придобил благодат, ще говоря.
[43] Както семето на земеделеца, ако не изникне, или навреме не приеме Твоя дъжд, или се развали от много дъжд, загива,
[44] тъй е и човек, създаден от Твои ръце, – и Ти се наричаш негов първообраз, защото си подобен нему, за когото си създал всичко, и когото Ти уподоби на семето на земеделеца.
[45] Не гневи се против нас, но пощади Твоя народ и помилувай Твоето наследие, защото Ти си милосърден към създанието Си“.
[46] Той ми отговори и каза: „сегашното е за сегашните и бъдното – за бъдните.
[47] Много ти не достига, за да можеш обикна Моето създание повече от Мене. ако и често да съм се доближавал до самаго тебе, а никога до неправедните.
[48] Но и по това си ти дивен пред Всевишния,
[49] задето си се смирил, както ти прилича, и не си съдил за себе си тъй, че много да се славиш между праведните.
[50] Много и горчиви неволи в последно време ще постигнат ония, които населяват света, защото те ходеха много горделиво.
[51] А ти се грижи за себе си и търси слава за подобните на тебе;
[52] защото за вас е отворен раят, насадено е дървото на живота, предназначено е бъдното време, готово е изобилието, съграден е градът, приготвени са покой, съвършена благост и съвършена премъдрост.
[53] Коренът на злото е запечатан за вас, немощта и тлението са скрити от вас, и покварата бяга в ада, за да бъде забравена.
[54] Минаха болестите, и накрая се показа съкровището на безсмъртието.
[55] Не се труди повече да изпитваш за множеството на загиващите.
[56] Защото, като получиха свобода, те презряха Всевишния, пренебрегнаха закона Му и оставиха пътищата Му,
[57] а още и праведниците Му потъпкаха
[58] и казваха в сърцето си: няма Бог, макар и да знаеха, че са смъртни.
[59] Както вас чака онова, за което се каза по-преди, тъй и тях – жажда и мъки, които са приготвени. Бог не искаше да погуби човека,
[60] но самите създадени обезславиха името на Оногова, Който ги е сътворил, и се показаха неблагодарни към Оногова, Който им бе приготвил живот.
[61] Поради това Моят съд сега наближава, –
[62] това не съм открил на всички, а само на тебе и на малцина, тебе подобни“. Аз отговорих и казах:
[63] „ето, сега, Господи, Ти ми показа много личби, които ще наченеш да твориш при края, но не показа, кога“.