[1] За личбите: ето, ще настанат дни, когато мнозина от земните обитатели, владеещи знание, ще бъдат грабнати, и пътят на истината ще се скрие, и вселената ще обеднее откъм вяра,
[2] и ще се умножи неправдата, която ти сега виждаш и за която отколе си чувал.
[3] И страната, която сега виждаш да господствува, ще бъде изложена на опустошение.
[4] Ако пък Всевишният ти даде да доживееш, ти ще видиш, че след третата тръба веднага ще блесне посред нощ слънцето, и луната – три пъти през деня;
[5] и от дърво кръв ще капе, камък ще продума, и народите ще се раздвижат.
[6] Тогава ще царува оня, когото земните жители не очакват, и птиците ще прелетят на други места.
[7] Содомското море ще изхвърли риби, ще издава нощем глас, за мнозина непознат; но всички ще чуят гласа му.
[8] На много места ще станат размирици, често ще бъде пращан огън от небето; диви зверове ще променят местата си, и нечисти жени ще раждат чудовища.
[9] Сладките води ще станат солени, и всички приятели ще се опълчат един срещу други; тогава ще се скрие умът, и разумът ще се оттегли в своето хранилище.
[10] Мнозина ще го търсят, ала не ще го намерят, и ще се умножи на земята неправда и невъздържание.
[11] Една област ще пита друга съседна: не е ли минавала през тебе правдата, която прави човека праведен? И тя ще каже: не.
[12] Човеците тогава ще се надяват – и няма да постигнат желаното; ще се трудят – и пътищата им не ще се оправят.
[13] За тия личби ми е позволено да ти кажа, и ако отново се помолиш и поплачеш, както сега, и постиш седем дни, ще чуеш още повече от това“.
[14] И аз се свестих, – и тялото ми силно трепереше, и душата ми изнемогна, като че изчезваше.
[15] Но Ангелът, който дойде при мене и ми говореше, ме поддържа, укрепи ме и на нозе изправи.
[16] И на втората нощ дойде при мене Салатиил, народният вожд, и ме попита: „де си бил, и защо лицето ти е печално?
[17] Нима не знаеш, че тебе е поверен Израил в земята на преселението му?
[18] Затова стани и хапни хляб, и не ни оставяй, както пастир – стадото си, в ръце на лукави вълци“.
[19] Тогава му казах: „махни се от мене и не се приближавай до мене“. И той като чу това, отстрани се от мене.
[20] Пък аз постих седем дена, стенейки и плачейки, както ми бе заповядал ангел Уриил.
[21] И след седемте дена помислите на сърцето ми пак бяха за мене много тежки;
[22] но душата ми прие дух да разбира, и аз отново наченах да говоря пред Всевишния
[23] и казах: „о, Владико Господи! От всички гори по земята и от всички дървета по нея Ти Си избра само лозата;
[24] от целия земен кръг Ти Си избра само пещерата, и от всички цветя по вселената Ти Си избра само крина;
[25] от всички морски бездни Ти Си напълни един източник, а измежду всички съградени градове Ти Си освети само Сион;
[26] от всички сътворени птици Ти Си наименува само гълъбицата, и от всички сътворени добитъци Ти Си избра само овцата;
[27] измежду всички многобройни народи Ти Си придоби един народ и го възлюби, даде му съвършен закон.
[28] Но сега, Господи, защо предаде единия на мнозина, и на един корен насади други издънки и разсея единствения Си народ между много народи?
[29] И потъпкаха го ония, които се противяха на Твоите обещания и които не вярваха на Твоите завети.
[30] И ако Ти вече силно си намразил Твоя народ, нека той се наказваше от Твои ръце“.
[31] Когато произнасях тия думи, пратен ми бе Ангелът, който беше дохождал при мене попреди нощем,
[32] и ми каза: „чуй ме – аз ще те науча; слушай ме – и аз ще ти кажа още повече“.
[33] „Говори, казах аз, господарю мой“. И той ми каза: „ти си отишъл много далеч с любопитния си ум за Израиля; нима ти повече го обичаш от Оногова, Който го е сътворил?“
[34] „Не, господарю мой, отговорих аз, но говорих от голяма скръб. Моята вътрешност ме мъчи всеки час, когато аз се стремя да постигна пътя на Всевишния и да изследвам поне част от Неговия съд“.
[35] Той отговори: „не можеш“. – „А защо, господарю мой? попитах аз. По-добре би било, да се не бях родил, и майчината ми утроба да бе ми станала гроб, нежели да гледам угнетението на Иакова и изнурението на Израилевия род“.
[36] И той ми каза: „изброй ми онова, което още не е дошло, събери ми разпръснатите капки и съживи изсъхналите цветя;
[37] отвори заключените хранилища, изведи ми затворените в тях ветрове и покажи ми образа на гласа, – и тогава ще ти покажа онова, което се мъчиш да видиш“.
[38] „Владико Господи! отговорих аз, кой може да знае това, освен оня, който не живее с човеци?
[39] Пък аз съм безумен, и как мога да говоря за онова, за което Ти ме попита?“
[40] Тогава Той ми рече: „както не можеш да направиш нищо от казаното, тъй не можеш узна Моите съдби, нито предела на любовта, която съм обещал на народа“.
[41] „Но ето, Господи, Ти си близък на ония, които се приближават към края, и какво ще правят ония, които са били преди мене, или ние, или ония, които ще бъдат след нас?“
[42] Той ми каза: „Аз ще оприлича на венец Моя съд; както няма закъснение за последните, тъй няма и ускорение за първите“.
[43] Аз отговорих и казах: „не би ли могъл Ти да съединиш в едно както ония, които са създадени преди, тъй и ония, които съществуват и които ще бъдат, за да им обявиш по-скоро Твоя съд?“
[44] Той ми отговори: „творението не може да изпревари своя Творец, нито тоя век може да обнеме в себе си заедно всички, които трябва да бъдат сътворени“.
[45] И аз рекох: „как тогава Ти каза на раба Си, че си дал живот на създаденото творение заедно, и творението издържало това; поради това и сега съществуващите заедно могли биха да издържат“.
[46] Той ми каза: „попитай жената, и кажи ѝ: ако раждаш десет, защо раждаш от време на време, и помоли я да роди десетте изведнъж“.
[47] Аз пък Му рекох: „това е невъзможно, но трябва да става от време на време“.
[48] Тогава Той ми каза: „и Аз дадох на земните недра способност да произрастят посеяното на нея от време на време.
[49] Както младенец не може да произвежда онова, що е свойствено на старци, тъй и Аз наредих създадения от Мене свят“.
[50] Тогава аз Го запитах и казах: „щом Ти ми откри пътя, тогава позволи ми да Те попитам: майка ни, за която ми говори, млада ли е още, или се приближава към старост?“
[51] Отговори ми и каза: „Попитай за това оная, която ражда, и тя ще ти отговори.
[52] Кажи ѝ: защо ражданите сега от тебе не приличат на ония, които са били родени по-преди, а са по-малоръстни от тях?
[53] И тя ще ти отговори: едните аз родих в разцвета на младостта, а другите са родени на старост, когато утробата начена да губи силата си.
[54] Размисли прочее: вие сега сте по-малоръстни от ония, които са били преди вас;
[55] и ония, които ще се родят след вас, ще бъдат още по-малки от вас, понеже са творения, които са почнали вече да стареят и юношеската сила е вече преминала“.
[56] И казах: „моля, Господи, ако съм придобил благоволение пред Твоите очи, покажи на раба Си, чрез кого посещаваш творението Си?“