[1] И Той ми каза: „от начало на създаването земния кръг и преди да бъдат установени пределите на века, и преди да повеят ветровете;
[2] преди да се чуят гласовете на гърма, преди да блеснат светкавиците, преди да се утвърдят основите на рая;
[3] преди да се появят хубавите цветя, преди да се утвърдят подвижните сили, преди да се съберат безбройните ангелски воинства;
[4] преди да се издигнат въздушните висоти, преди да се определят размерите на твърдта, преди да се запалят огньове на Сион;
[5] преди да бъдат изследвани годините, и да бъдат отделени ония, които грешат сега, и запечатани ония, които са пазили вярата като съкровище, –
[6] тогава Аз помислих и всичко създадох Сам, а не чрез другиго; от Мене тъй също ще дойде и краят, а не от другиго“.
[7] Тогава аз попитах: „какво е разделението на времената, и кога ще бъде край на първото и начало на последното?“
[8] И отговори ми: „от Авраама дори до Исаака, когато от него се родиха Иаков и Исав, ръката на Иакова е държала отначало петата на Исава.
[9] Край на тоя век е Исав, а начало на следващия – Иаков.
[10] Ръката на човека е негово начало, а край – петата му. За друго, Ездра, недей ме пита“.
[11] Аз пък Му отговорих и казах: „о, Владико Господи! ако съм придобил благодат пред Твоите очи,
[12] моля Ти се, покажи на раба Си края на Твоите личби, част от които ми показа миналата нощ“.
[13] Той ми отговори и рече: „изправи се на нозете си, и слушай гласа, който ще бъде пълен с шум,
[14] и ще бъде като че земетръс, но мястото, дето стоиш, няма да се поклати.
[15] Затова, когато той ще говори, не се ужасявай; защото дума ще бъде за свършека, и ще се разберат основите на земята.
[16] А понеже думата е за самите тях, земята ще трепне и ще се разклати, защото знае, че краят им трябва да се промени“.
[17] И когато чух гласа, изправих се на нозете си и слушах, и ето глас говорещ, и шумът му беше като шум от много води,
[18] и каза: „ето настъпват дни, когато Аз ще начена да се доближавам, за да посетя обитателите земни;
[19] когато ще начена да изисквам от ония, които чрез своята неправда произведоха неправедно голяма вреда, и когато ще се изпълни мярката на Сионовото унижение.
[20] А когато се отбележи векът, който ще начене да преминава, ето личбите, които ще покажа: книгите ще се разтворят пред лицето на твърдта, и всички заедно ще видят;
[21] и едногодишни деца ще проговорят с гласовете си, и непразни жени ще раждат тримесечни и четиримесечни недоносчета, които ще останат живи и ще заякнат;
[22] посеяни ниви внезапно ще се явят като непосеяни, и пълни житници ще се окажат празни;
[23] след това ще затръби шумно тръба, и кога я чуят, всички внезапно ще се ужасят.
[24] Тогава приятели ще се въоръжат против приятели като врагове; страх ще обземе земята заедно с обитателите ѝ, и жилките на изворите ще спрат и три часа няма да текат.
[25] Всеки, който след всичко това, за което ти предсказвах, остане жив, сам ще се спаси и ще види Моето спасение и края на вашия век.
[26] И ще видят избраните люде, които не са изпитали смърт от раждането си, и ще се измени сърцето на живите и ще се превърне в друго чувство,
[27] защото злото ще се изтреби, и лукавството ще изчезне;
[28] вярата ще разцъфти, разтлението ще бъде победено; и ще се яви истината, която толкова време е оставала без плод“.
[29] Когато Той говореше, аз погледнах тогова, пред когото стоях.
[30] И той ми каза: „аз дойдох да ти покажа времето на идещата нощ.
[31] И тъй, ако пак се помолиш и пак постиш седем дена, аз ще ти покажа повече в деня, в който те чух:
[32] Всевишният чу твоя глас; Крепкият видя правилното действие, видя и чистотата, която си пазил от младини.
[33] Поради това Той ме прати да ти покажа всичко това и да ти кажа: надявай се и не бой се;
[34] не бързай да мислиш с първите времена за суетното, за да те не съдят с такава също бързина за последните времена“.
[35] След това аз пак със сълзи се молих и тъй също седем дена постих, за да навърша три седмици, които ми бяха заповядани.
[36] А през осмата нощ сърцето ми пак се смути, и аз наченах да говоря пред Всевишния;
[37] защото духът ми силно се разпали, и душата ми се измъчваше.
[38] И казах: „Господи! Ти още от начало на творението говори; в първия ден рече: да бъде небе и земя, и Твоето слово биде дело свършено.
[39] Тогава се носеше Духът, и тъмнина обгръщаше наоколо и мълчание: нямаше още звук от човешки глас.
[40] Тогава Ти заповяда да излезе от Твоите съкровищници изобилната светлина, за да се яви Твоето дело.
[41] Във втория ден Ти създаде въздуха на твърдта и му заповяда да отдели водата и да произведе разделение между водите, за да се издигне една част от тях нагоре, а другата да остане долу.
[42] В третия ден Ти заповяда на водите да се съберат на една седма част от земята, а шестте части изсуши, за да служат пред Тебе за засяване и обработване.
[43] Твоето слово излизаше, и веднага се явяваше дело;
[44] изведнъж се появиха безбройно множество плодове и многоразлични приятности за вкуса, цветя, непроменливи във вида си, с неизказано благоуханен дъх: всичко това бе извършено в третия ден.
[45] В четвъртия ден Ти заповяда да се яви сиянието на слънцето, светлината на луната, разположението на звездите
[46] и заповяда, те да служат на човека, който щеше да бъде създаден.
[47] В петия ден Ти каза на седмата част, дето бе събрана водата, да произведе животни, хвъркати и риби, което и биде извършено.
[48] Нямата и бездушна вода, по знак от Бога, произведе животни, за да възвестяват всички родове Твоите чудни дела.
[49] Тогава Ти запази две животни: едното се наричаше бегемот, а другото – левиатан.
[50] Ти ги отдели едно от друго, защото седмата част, дето беше събрана водата, не можеше да ги побере заедно.
[51] На бегемота даде една част от земята, изсушена в третия ден, да живее там, дето има с хиляди гори;
[52] на левиатана даде седмата водна част и го запази, да служи за храна на ония, на които Ти искаш и когато искаш.
[53] А в шестия ден Ти заповяда на земята да произведе пред Тебе добитък, зверове и влечуги;
[54] а след тях Ти сътвори Адама, когото постави господар над всички Твои твари и от когото произхождаме всички ние и народът, който Ти избра.
[55] Всичко това аз казах пред Тебе, Господи, защото Ти за нас си създал тоя свят.
[56] А за другите народи, произлезли от Адама, Ти каза, че те са нищо, че приличат на слюнка, и всичкото им множество Ти оприличи на капки, капещи из съд.
[57] И сега, Господи, ето тия народи, признати от Тебе за нищо, наченаха да ни владеят и да ни поглъщат.
[58] А ние, Твоят народ, който Ти нарече Свой първенец, единороден, възлюбен Свой, сме предадени в техни ръце.
[59] Ако тоя свят е създаден за нас, то защо ние не получаваме наследие заедно със света? И докога това?“