[1] И видях сън: и ето, от морето се издигна орел, който имаше дванайсет перести крила и три глави.
[2] И видях: ето, той простираше крилата си над цялата земя, и всички небесни ветрове духаха върху него, и облаци се събираха.
[3] И видях, че от перата му излизаха други малки пера и от тях излизаха още помалки и къси.
[4] Главите му почиваха, и средната глава беше по-голяма от другите глави, но тъй също почиваше заедно с тях.
[5] И видях, ето, орелът летеше на крилата си и царуваше над земята и над всичките ѝ обитатели.
[6] И видях, че всичко поднебесно беше му покорно и никой му се не противеше – нито една от съществуващите на земята твари.
[7] И ето, орелът застана на ноктите си и издаде глас към перата си и каза:
[8] „не бодърствувайте всички заедно, спете всяко едно на мястото си и бодърствувайте поред,
[9] а главите нека се запазят за най-сетне“.
[10] Видях, че гласът му излизаше не от главите му, но из средата на тялото му.
[11] Изброих малките му пера; те бяха осем.
[12] И ето, от дясната страна се издигна едно перо и се възцари над цялата земя;
[13] и когато се възцари, настана краят му, и мястото му изчезна; след това се издигна друго перо и царува; то владя през дълго време.
[14] Когато то владееше, и краят му се бе приближил, за да изчезне и то, както и първото,
[15] ето, чу се глас, който му казваше:
[16] „чувай ти, което толкова време владя земята! ето какво ти известявам, преди да наченеш да се изгубваш:
[17] след тебе никой няма да владее толкова време като тебе, нито половината от това“.
[18] И дигна се третото перо и владя, както и по-първите, но и то изчезна.
[19] Тъй стана и с всички други: те владееха и сетне изчезваха завинаги.
[20] Аз видях, че от време на време от дясна страна се издигаха останалите пера, за да началствуват и те, и някои от тях началствуваха, но веднага изчезваха;
[21] а други от тях се издигаха, ала не добиваха власт.
[22] След това не се вестяваха вече дванайсетте пера, нито двете малки пера, –
[23] и на тялото на орела не остана нищо, освен две почиващи глави и шест малки пера.
[24] Аз видях: и ето, от шестте малки пера две се отделиха и останаха под главата, що бе отдясно, а четирите си оставаха на своето място.
[25] Сетне подкрилните пера се опитваха да се издигнат и да властвуват, –
[26] и ето, едно се издигна, но веднага изчезна;
[27] а следващите изчезваха още по-скоро от напрежните.
[28] И видях: ето, двете останали пера се опитваха тъй също да царуват.
[29] Когато те се опитваха, една от почиващите глави, която беше средна, се събуди, и тя беше по-голяма от другите две глави.
[30] И видях, че двете други глави се съединиха с нея.
[31] И тая глава, като се обърна заедно с ония, които бяха съединени с нея, погълна двете подкрилни пера, които се опитваха да царуват.
[32] Тая глава заплаши цялата земя и владя над земните обитатели с голямо угнетение, – и държа властта над земното кълбо повече от всички крила, които бяха.
[33] След това видях, че и средната глава внезапно изчезна, както и крилата;
[34] оставаха двете глави, които по същия начин царуваха на земята и над нейните обитатели.
[35] И ето, главата, що бе отдясно, погълна оная, що бе отляво.
[36] И чух глас, който ми казваше: „гледай пред себе си и размишлявай за това, що виждаш“.
[37] И видях: ето, нещо прилично на лъв, който е излязъл от гората и реве, издаде глас човешки към орела и каза:
[38] „чувай, какво ще ти говоря, и какво ще ти каже Всевишният:
[39] не си ли ти, що си останал от четирите животни, които Аз отредих да царуват в Моя свят, за да дойде чрез тях краят на ония времена,
[40] и четвъртото от тях дойде, победи всички предишни животни и държа света в голям трепет и цялата вселена – в люто угнетение и с най-тежко притеснение на подвластните, и толкова дълго време с коварство обитава на земята?
[41] Ти съди земята не по правда:
[42] ти притесняваше кротки, увреждаше миролюбиви, обичаше лъжци, разоряваше жилищата на ония, които принасяха полза, и разрушаваше стените на ония, които ти вреда не причиняваха.
[43] И твоето безчестие стигна до Всевишния, твоята гордост – до Силния.
[44] И погледна Всевишният времената на гордостта, – и ето те се свършиха, и мярката на злодеянията ѝ се изпълни.
[45] Затова изчезни ти, орле, със страшните си крила, с гнусните си пера, със злите си глави, с жестоките си нокти и с цялото си негодно тяло,
[46] за да си отдъхне цялата земя и да се избави от твоето насилие, – и да се надява на съд и милосърдие от Създателя си“.