[1] Но когато син ми влезе в брачния си чертог, той падна и умря.
[2] И всички ние обърнахме светилниците, и всичките ми съграждани станаха да ме утешават, и аз почивах до нощта на другия ден.
[3] А когато всички престанаха да ме утешават, за да ме оставят на спокойствие, аз станах през нощта, побягнах и дойдох, както виждаш, на това поле.
[4] И мисля да се не връщам вече в града, а да си остана тук, да не ям, нито да пия, но непрестанно да плача и да постя, докле умра“.
[5] Като оставих размишленията, с които бях зает, аз с гняв ѝ отговорих и казах:
[6] „о, най-безумна от всички жени! не виждаш ли нашата скръб и това, що ни се случи, –
[7] че Сион, нашата майка, чрезмерно скърби, крайно е унизена и горко плаче?
[8] И сега, когато ние всички скърбим и тъжим, защото всички сме нажалени, нима ти ще тъжиш само за сина си?
[9] Попитай земята, и тя ще ти каже, че тя именно трябва да оплаква падането на толкова много нейни рожби,
[10] защото всички родени от нея отначало и други, които ще произлязат, почти всички загиват, и толкова много от тях се предават на изтреба.
[11] И тъй, кой трябва повече да тъжи, ако не оная, която е изгубила такова множество, а не ти, която скърбиш за едного?
[12] Ако ми кажеш: моят плач не прилича на плача на земята, защото аз изгубих плода на утробата си, който съм носила с тъга и родила с болки,
[13] а земята изгубва според свойството си – настоящето множество по нея както отхожда, тъй и дохожда; –
[14] и аз ще ти кажа, че както ти с мъка си родила, тъй също и земята дава своя плод на човека, който отначало я обработва.
[15] Поради това въздръж се сега от скръбта си и мъжествено пренеси загубата, що те е постигнала.
[16] Защото, ако признаеш, че Божието определение е праведно, ще получиш, когато му дойде времето, сина си, и ще бъдеш прославена между жените.
[17] И тъй, върни се в града при мъжа си“.
[18] Но тя каза: „няма така да направя, няма да се върна в града, но тук ще умра“.
[19] Като продължавах да говоря с нея, аз рекох:
[20] „не прави това, но чуй съвета ми. Защото колко са неволите на Сион? Утеши се заради скръбта на Иерусалим.
[21] Защото ти виждаш, че нашето светилище е опустошено, нашият олтар е съборен, храмът ни е разрушен,
[22] псалтирът ни е унизен, песните млъкнаха, радостта ни изчезна, светлината на светилника ни угасна, ковчегът на завета ни е разграбен, Светинята ни е осквернена, и името, което нам е наречено, почти е поругано, децата ни позор претърпяха, свещениците ни са избити, левитите ни са в плен отведени, момите ни са осквернени, жените ни претърпяха насилие, праведниците ни са отвлечени, децата ни загинаха, момците ни са в робство, юнаците ни изнемогнаха;
[23] и, което е най-тежко, знамето на Сион изгуби славата си, защото е предадено в ръцете на ония, които ни мразят.
[24] Затова остави голямата си тъга и отложи многото скърби, за да се смили над тебе Всесилният, и Всевишният да ти даде успокоение и облекчи мъките“.
[25] При тия ми към нея думи лицето ѝ и погледът ѝ неочаквано светнаха, и ето, видът ѝ стана бляскав, тъй че аз, уплашен от нея, размислях, какво ще е това нещо.
[26] И ето, тя изведнъж извика толкова силно и толкова страшно, че от тоя неин вик земята се разлюля.
[27] И аз видях: и ето, жената вече не ми се явяваше, но се градеше град, и мястото му се отбелязваше върху широки основи, и аз, уплашен, високо извиках и казах:
[28] „де е ангел Уриил, който отначало дохожда при мене? защото той ме доведе до такова изумение, в което целта на стремежа ми се изгуби, и молитвата ми се обърна на злословие“.
[29] Когато говорех това, той дойде при мене;
[30] и ме видя, и ето, аз лежах като мъртъв и в несвяст; той ме улови за дясната ръка, подкрепи ме и, като ме изправи на нозе, каза ми:
[31] „какво ти е? защо разумът ти и чувствата на сърцето ти са смутени? От какво се смущаваш?“
[32] „От това, му отговорих аз, че ти ме остави, и, постъпвайки по твоите думи, излязох на полето, и ето видях, и още виждам онова, за което не мога да разправя“.
[33] А той ми каза: „стой мъжествено, и аз ще ти обясня“.
[34] „Казвай ми, господарю мой, рекох аз, само не ме оставяй, да не умра напразно;
[35] защото видях, което не знаех, и чух, което не зная.
[36] Моето чувство ли ме лъже, или душата ми бълнува насъне?
[37] Затова моля те, да обясниш на мене, твоя раб, това мое изумение“. Като ми отговаряше, той каза:
[38] „слушай ме, и аз ще те науча и ще ти обясня онова, което те уплаши: защото Всевишният ще ти открие много тайни.
[39] Той вижда твоя прав път, че ти непрестанно скърбиш за народа си и силно тъжиш за Сион.
[40] Това значи видението, което преди малко ти се яви:
[41] жената, която видя, че плаче, и ти се мъчеше да утешиш,
[42] която сетне стана невидима – а теб се яви град, който се зидаше –
[43] и която ти разказа смъртта на сина си, ето какво значи:
[44] жената, що ти видя, това е Сион. А което ти каза оная, която ти видя като град, току-що наченал да се зида,
[45] че тя трийсет години била неплодна, с това се посочва, че през трийсет години в Сион още не била принасяна жертва.
[46] След трийсет години неплодната родила син: това беше тогава, когато Соломон създаде града и принесе жертви.
[47] А дето ти каза, че с труд го отхранила, това беше обитаването в Иерусалим.
[48] А дето ти каза, че син ѝ, като влязъл в чертога си, паднал и умрял, това беше падането на Иерусалим.
[49] И ето, ти видя подобието ѝ, и как тя скърбеше за сина си, мъчеше се да я утешиш за станалото: това трябваше да ти се открие.
[50] А сега Всевишният, като вижда, че ти скърбиш от душа и от все сърце страдаш за него, показа ти светлината на славата му и неговата красота.
[51] Тъкмо за това ти заповядах да живееш на полето, дето няма къща.
[52] Аз знаех, че Всевишният ще ти покаже това;
[53] затова и заповядах да дойдеш на полето, дето не е положена основа на здание.
[54] Защото не можеше да съществува дело на човешко строение там, дето начеваше да се показва градът на Всевишния.
[55] И тъй, не бой се, и да се не плаши сърцето ти, но влез и погледни блясъка и великолепието на строежа, колкото могат да виждат очите ти.
[56] След това ще чуеш, колкото могат да чуват ушите ти.
[57] Ти си по-блажен от мнозина и си повикан при Всевишния, както малцина.
[58] Утре през нощта остани тук, –
[59] и Всевишният ще ти покаже видение на най-велики дела, които Той ще извърши за обитателите земни в последните дни“.
[60] И спах през оная нощ и през следната, както ми той заповяда.