[1] След седем дена видях през нощта сън:
[2] ето, от морето се подигна вятър, за да раздвижи всичките му вълни.
[3] Аз гледах – и ето, излезе силен мъж с небесно воинство, и накъдето и да обръщаше лицето си, за да погледне, всичко, що се виждаше под него, трепереше;
[4] и накъдето да отиваше гласът из устата му, разгорещяваха се и се топяха всички, които чуваха гласа му, както се топи восък, кога усети огън.
[5] След това видях: ето, събра се безбройно множество люде от четирите небесни ветрове, за да надвият на тоя мъж, който бе се дигнал от морето.
[6] Видях, – и ето, той си извая голяма планина и полетя на нея.
[7] Аз се мъчих да видя страната или мястото, отдето бе изваяна тая планина, но не можах.
[8] След това видях, че всички, които бяха се събрали да го победят, много се уплашиха, но пък се одързостиха да воюват.
[9] А той, когато видя, че множеството устремно иде, не дигна ръка, ни копие държеше, нито някакво военно оръжие;
[10] но само, както видях, той изпущаше из устата си като че ли огнен лъх и из устните си – като че ли пламенно дишане и от езика си пущаше искри и бури, и всичко това се сля в едно: и огнен лъх, и пламенно дишане, и силна буря.
[11] И устремно нападна той това множество, което се бе приготвило да се срази, и изгори всички, тъй че от безбройното множество нищо се не видя, освен прах, и само дъх от дим; видях това и – страх ме обзе.
[12] След това видях същия мъж да слиза от планината и да свиква при себе си друго, мирно множество.
[13] И мнозина пристъпваха към него, едни с весели лица, други с тъжни, едни бяха свързани, други биваха донасяни, – и аз прималях от голям страх, събудих се и казах:
[14] „Ти отначало показа на раба Си тия чудеса и ме намери достоен, да приемеш молитвата ми;
[15] покажи ми прочее и значението на тоя сън,
[16] защото, както аз разбирам с разума си, тежко на ония, които ще бъдат оставени до ония дни, а още по-тежко на ония, които не са оставени,
[17] защото ония, които не са оставени, бяха печални.
[18] Сега разбирам, че онова, що е оставено за последните дни, ще срещне тях, както и ония, които са оставени.
[19] Затова те се намериха в големи опасности и големи мъчнотии, както показват тия сънища.
[20] Но за оногова, който е в опасност, по-лесно е да пренесе това, нежели да премине като облак от тоя свят и да не види онова, което ще стане в последните времена“. Той ми отговори и каза:
[21] „ще ти кажа и значението на видението и ще ти открия онова, за което говори.
[22] Понеже ти говори за ония, които са оставени, то ето обяснението:
[23] който издържи опасността в онова време, той ще се запази, а които паднат в опасност, това са ония, които имат дела и вяра у Всемогъщия.
[24] И тъй, знай, че ония, които са оставени, са по-блажени от умрелите.
[25] Ето обяснение на видението: понеже ти видя мъж, който се издигаше изсред морето,
[26] това е Оня, Когото Всевишният пази дълго време, Който чрез Самия Себе Си ще избави Своето творение и ще ръководи ония, които са оставени.
[27] А дето видя, че от устата му излизаше като че ли вятър, огън и буря,
[28] и че той не държеше нито копие, нито друго някое военно оръжие, но устремът му порази множеството, което бе дошло да го победи, – то ето обяснението:
[29] ето, настъпват дни, когато Всевишният ще начене да избавя ония, които са на земята,
[30] и ще направи да се слисат живеещите на земята, –
[31] и ще предприемат война едни против други, град против град, област против област, народ против народ, царство против царство.
[32] Когато това стане и се явят личбите, които по-преди ти показах, тогава ще се открие Моят Син, Когото ти видя като мъж, който се издига.
[33] А когато всички народи чуят гласа Му, всеки от тях ще остави в собствената си земя войната, която водят помежду си,
[34] и ще се събере в едно събрание безбройно множество, като че ще иска да отиде и да Го победи.
[35] А Той ще застане навръх планина Сион.
[36] И Сион ще дойде и ще се покаже на всички приготвен и уреден, както ти видя планина, изваяна без ръце.
[37] А Моят Син ще изобличи нечестията, измислени от тия народи, които чрез злите си помисли приближиха бурята и мъките, с които ще почнат да се мъчат,
[38] и които са подобни на огън; и Той без труд ще ги изтреби със закона, който е подобен на огън.
[39] А дето видя, че Той събира при Себе Си другото, мирното множество,
[40] това са десетте колена, които бяха отведени пленници из земята си в дните на цар Осия, когото отведе в плен асирийският цар Салманасар, и ги приведе отвъд реката, и те бяха отведени в друга земя.
[41] А те решиха в съвета си да оставят множеството езичници и да отидат в далечна страна, дето никога не е живял човешки род,
[42] за да пазят там законите си, които не спазваха в страната си.
[43] През тесни входове те се доближиха до река Ефрат;
[44] Всевишният направи тогава за тях чудеса и спря речните жили, докле те преминаваха,
[45] защото през тая страна те вървяха дълго, година и половина; тая страна се нарича Арсарет.
[46] Те живееха там до последно време. И сега, когато те почнат да пристигат,
[47] Всевишният пак ще спре жилите на реката, за да могат те да минат; затова ти видя мирното множество.
[48] Но оставените от твоя народ са ония, които се намират вътре в Моите предели,
[49] защото, когато начене да изтребва множеството на събраните в едно народи, Той ще защити Своя народ, който ще остане.
[50] И тогава ще им покаже много чудеса“.
[51] Аз казах: „Господи Владико! обясни ми това, защо видях мъж да се издига изсред морето“.
[52] И Той ми рече: „както не можеш да издириш и да познаеш онова, що е в морското дълбине, така никой на земята не може да види Моя Син, нито ония, които са с Него, освен през време на деня Му.
[53] Ето изтълкуването на съня, който ти видя, и чрез който само ти си тук просветен.
[54] Ти си оставил делата си и си се упражнявал в Моя закон – и си го изследвал,
[55] понеже си наредил живота мъдро и разумността си нарекъл своя майка.
[56] Затова Аз ти показах въздаянията у Всевишния; след три дни ще ти покажа друго и ще ти открия нещо важно и чудно“.
[57] Тогава аз тръгнах и излязох на полето, като славех и благодарех много на Всевишния за чудесата, които Той извършваше от време на време,
[58] и задето Той управлява настоящето и онова, което ще произлезе през времената, – и там стоях три дни.