[1] На трийсетата година след разорението на града, аз бях във Вавилон – и, като си лежах смутен на постелката си, идваха ми мисли в сърцето,
[2] понеже видях опустошението на Сион и богатството на живеещите във Вавилон.
[3] И духът ми се възмути, и със страх наченах да говоря към Всевишния
[4] и казах: „Владико Господи! Ти отначало каза, когато Сам основа земята, каза и заповяда на пръстта,
[5] като даде на Адама смъртно тяло, което бе така също създание на Твоите ръце; Ти вдъхна в него дух за живот, и той стана жив пред Тебе;
[6] въведе го в рая, който Твоята десница насади, преди земята да роди плодове;
[7] Ти му заповяда да пази Твоята заповед, но той я наруши, – и Ти осъди на смърт него и рода му; и от него произлязоха поколения и племена, народи и издънки от тях, които брой нямат.
[8] Всеки народ начена да върви по щението си, да върши пред Тебе неразумни дела и да презира Твоите заповеди.
[9] След време Ти прати потоп на земните обитатели и ги изтреби,
[10] и за всекиго от тях настъпи край – потоп, както за Адама – смърт.
[11] Едного от тях Ти остави – Ноя с челядта му, и от него произлязоха всички праведни.
[12] Когато наченаха да се размножават обитателите на земята, и се умножиха синове, народи и поколения много, и пак наченаха да се предават на нечестие повече от предишните,
[13] когато наченаха да вършат пред Тебе беззаконие, – измежду тях Ти си избра мъж, чието име беше Авраам,
[14] и го възлюби и нему само откри волята Си,
[15] положи му вечен завет и му каза, че никога няма да оставиш семето му. И даде му Исаака и на Исаака даде Иакова и Исава;
[16] Ти Си избра Иакова, а Исава отхвърли. И се размножи Иаков прекомерно.
[17] Когато изведе из Египет неговото семе и доведе до Синай планина,
[18] тогава преклони небесата, уреди земята, разклати вселената, приведе в трепет бездните и целия свят в смущение, –
[19] и Твоята слава премина четири явления: огън, земетръс, бурен вятър и мраз, за да даде закон на семето Иаковово и усърдие на рода Израилев, –
[20] но не им отне лукавото сърце, та Твоят закон да принесе плод в тях.
[21] Със сърце лукаво пръв Адам престъпи заповедта – и биде победен; тъй също и всички, от него произлезли;
[22] остана немощта и законът в сърцето на народа с корен от злото и доброто отстъпи, а злото остана.
[23] Изминаха времена, изпълниха се години – и Ти Си издигна раб на име Давид;
[24] заповяда му да съгради град на Твое име и в него да Ти принася тамян и жертви.
[25] Това се върши много години, и сетне ония, които населяваха града, съгрешиха,
[26] като постъпваха във всичко тъй, както постъпи Адам и всички негови потомци; понеже и те имаха сърце лукаво.
[27] И Ти предаде Своя град в ръцете на враговете Си.
[28] Нима по-добре постъпват обитателите на Вавилон, та затова владеят Сион?
[29] Когато дойдох тук, видях нечестия, които нямат брой, и в тая трийсета година от плена душата ми вижда много грешници, – и сърцето ми се стопи.
[30] Защото аз видях, как Ти поддържаш тия грешници и щадиш нечестивците, а Своя народ погуби, враговете Си пък запази и не даде за това никаква личба.
[31] Не разбирам, как можа да се промени тоя път. Нима Вавилон постъпва по-добре от Сион?
[32] Или друг народ, освен Израиля, Те е познал? или кои племена вярваха в Твоите завети като Иакова?
[33] Нито въздаянието им е равномерно, нито трудът им е принесъл плод, защото аз преминах между народите – и видях, че те живеят в изобилие, ако и да не си спомнят за Твоите заповеди.
[34] И тъй, претегли на теглилки и нашите беззакония, и делата на живеещите по земята, и никъде няма да се намери Твоето име, освен у Израиля.
[35] Кога не са грешили пред Тебе земните обитатели? или кой народ тъй е запазил Твоите заповеди?
[36] Между тия поне по имена ще намериш пазители на Твоите заповеди, а у другите народи няма да намериш“.