[1] Горко ти, Вавилоне и Асийо, горко ти, Египте и Сирийо!
[2] Препашете се с вретище и власеници, оплаквайте синовете си и тъжете, защото се приближи вашата гибел.
[3] Върху вас е пратен меч, – кой ще го отклони?
[4] Върху вас е пратен огън – кой ще го угаси?
[5] Върху вас са пратени бедствия – кой ще ги отвърне?
[6] Ще пропъди ли някой гладен лъв в гората, ще угаси ли в миг огън в слама, кога почне да се разгаря?
[7] Ще отблъсне ли някой стрела, пусната от силен стрелец?
[8] Силний Господ праща бедствия, – кой ще ги отвърне?
[9] От гнева Му огън излезе – кой ще го угаси?
[10] Той със светкавица ще блесне – кой не ще се уплаши? Ще загърми – кой не ще се ужаси?
[11] Господ ще погледне страшно, и кой няма издъно да се съкруши от Неговото лице?
[12] Трепна земята и основите ѝ; морето издъно се вълнува, и вълните му и рибите му са смутени – от лицето на Господа и от величието на силата Му.
[13] Защото силна е десницата Му, която изопва лък, и остри са стрелите Му, които Той пуща; те не ще ослабнат, кога бъдат пратени до краищата земни.
[14] Ето, пращат се беди – и не ще се върнат, докле не дойдат на земята.
[15] Пламва огън – и не ще угасне, докле не изгори земните основи.
[16] Както стрела, пусната от силен стрелец, не се връща, тъй не ще се върнат бедите, които ще бъдат пратени на земята.
[17] Горко ми, горко ми! Кой ще ме избави в ония дни?
[18] Ще се наченат болести, – и мнозина ще застенат; ще настане глад, – и мнозина ще гинат; ще почнат войни, – и страх ще обхване началниците; ще почнат беди, – и всички ще потреперят.
[19] Какво ще правя, когато дойдат бедите?
[20] Ето, глад и язва, скръб и угнетение са пратени като бичове, за поправяне;
[21] но при всичко това людете няма да се отвърнат от беззаконията си и за бичовете не ще помнят всякога.
[22] Ето, на земята ще настане евтиния във всичко, и ще помислят, че е настанал мир; но тъкмо тогава и ще постигнат земята бедствия: меч, глад и голям смут.
[23] От глад ще загинат твърде много земни жители, а които преживеят глада, от меч ще паднат.
[24] И труповете като тор ще бъдат изхвърляни, и не ще има, кой да ги оплаква, защото земята ще запустее, и градовете ѝ ще бъдат разрушени.
[25] Не ще остане кой да обработва земята и да я засява.
[26] Дърветата ще родят плодове, но кой ще ги бере?
[27] Гроздето ще узрее, – но кой ще го тъпче? Защото навред ще бъде голямо запустение.
[28] Мъчно ще може да види човек човека, или да чуе гласа му,
[29] защото от жителите на града ще останат не повече от десет и от селяните – двама души, които ще се скрият в гъсти гори и в скални пукнатини.
[30] Както в маслинена градина оставят някой път по дърветата три-четири маслинки,
[31] или в обрано лозе не съглеждат няколко грозда ония, които внимателно обират гроздето, –
[32] тъй в ония дни ще останат трима или четирима, кога претърсват къщите им с меч.
[33] Земята ще запустее: нивите ѝ в бурен ще заглъхнат, пътищата и всичките ѝ пътеки с тръни ще обраснат, защото не ще има, кой да ходи по тях.
[34] Моми ще плачат, защото не ще имат годеници; жени ще плачат, защото не ще имат мъже; дъщерите им ще плачат, защото не ще имат помощ.
[35] Годениците им на война ще убият, и мъжете им от глад ще загинат.
[36] Слушайте това и се вразумявайте, раби Господни!
[37] Това е словото Господне: приемете го и не вярвайте на боговете, за които казва Господ.
[38] Ето, неволите се приближават и не ще закъснеят.
[39] Както у непразна жена, когато на деветия месец ѝ дойде време да роди син, два или три часа до раждането болки обзимат утробата ѝ, а след излизането на младенеца из утробата, не продължават нито минута, –
[40] тъй не ще закъснеят да дойдат на земята неволите, – и людете на онова време ще застенат: болки ще ги обземат.
[41] Слушай словото, народе мой: гответе се за война и сред неволите бъдете като пришълци на земята.
[42] Който продава, нека бъде като че се готви да бяга, и който купува – като че се готви за гибел;
[43] търговецът – като че не очаква никаква печалба, и строещият къща – като че се не надява да живее в нея.
[44] Сеячът нека мисли, че няма да. пожъне, и лозарят, – че няма да бере грозде;
[45] които се женят, нека мислят, че няма да раждат деца, и които не се женят, – че ще бъдат като вдовци.
[46] Заради това всички, които се трудят, без полза се трудят,
[47] защото от плодовете на труда им ще се възползуват чужденци, имота им ще разграбят, къщите им ще разрушат и синовете им ще заробят, понеже те ще раждат децата си в плен и в глад.
[48] Ония, които се занимават с грабеж, колкото по-дълго време кичат градовете и къщите си, владенията и лицата си,
[49] толкова повече ще намразя тях заради греховете им, казва Господ.
[50] Както блудница мрази честната и твърде благонравна жена,
[51] тъй правдата ще намрази неправдата, която се кичи, и в лицето ѝ ще я обвини, когато дойде Оня, Който ще брани гонителя на всеки грях по земята.
[52] Затова недейте подражава на неправдата и на делата ѝ,
[53] защото още малко – и неправдата ще бъде премахната от земята, а правдата ще се възцари над вас.
[54] Грешникът да не казва, че той не е съгрешил, защото разпалени въглени ще пламнат върху главата на оногова, който казва: „аз не съм съгрешил пред Господа Бога и славата Му“.
[55] Господ знае всички дела на човеците и начинанията им, помислите им и сърцата им.
[56] Той каза: „да бъде земя“, – и земята се яви; „да бъде небе“, – и биде.
[57] Чрез словото Му са сътворени звездите, и Той знае броя им.
[58] Той вижда бездните и скритото в тях, измерил е морето и онова, що е в него.
[59] Чрез словото Си Той затвори морето всред водите и земята повеси над водите.
[60] Той простря небето като шатра, върху води го основа.
[61] Той тури в пустинята извори водни, и езера – на планинските височини, за да текат реките от високи скали, та да поят земята.
[62] Той сътвори човека и положи сърцето му в средата на тялото, и вложи в него дух, живот и разум
[63] и дихание от Бога Всемогъщи, Който всичко е сътворил и вижда всичко, скрито в земните скривалища.
[64] Той знае вашето намерение и какво мислите в сърцата си, когато грешите и искате да потулите греховете си.
[65] Поради това Господ съвсем ясно вижда всичките ви дела и всинца ви ще изобличи, –
[66] и вие ще бъдете посрамени, когато греховете ви се открият пред човеците, и беззаконията ви се изправят като обвинители в оня ден.
[67] Какво ще направите и как ще скриете греховете си пред Бога и Ангелите Му?
[68] Ето, Бог е Съдия: бойте се от Него; оставете греховете си и завинаги престанете да вършите беззакония, – и Бог ще ви изведе и избави от всяка скръб.
[69] Защото ето, против вас се разпаля яростта на многобройно пълчище, и ще хванат неколцина измежду вас и ще ги умъртвят за жертвен принос на идолите.
[70] Които бъдат единомисленици тям, ще ги изложат на присмех, позор и потъпкване.
[71] Защото във всички места и в съседните градове мнозина ще въстанат против ония, които се боят от Господа:
[72] ще бъдат като изумени, ще разграбват без пощада и опустошават всичко, що има у боещите се от Господа,
[73] ще опустошат и разграбят имота им и ще ги изгонят от къщите им.
[74] Тогава ще настъпи изпитание за Моите избрани, както злато се изпитва чрез огън.
[75] Слушайте, възлюбени Мои, говори Господ: ето, пред вас са скръбни дни, и от тях Аз ще ви избавя.
[76] Не бойте се и не се съмнявайте, защото вашият вожд е Бог.
[77] Ако изпълнявате Моите заповеди и повели, казва Господ Бог, греховете ви не ще бъдат бреме, което да ви смазва, и беззаконията ви не ще ви надделеят.
[78] Горко на ония, които са свързани с греховете си и покрити от беззаконията си! Това е нива, обраснала с храсти, през която пътят е покрит с тръни, тъй че не може човек да премине: тя се изоставя – и се обрича на огън за изтреба.