[1] Когато лъвът говореше на орела тия думи, аз видях,
[2] че не се явяваше вече главата, останала заедно с четирите крила, които бяха преминали към нея и се издигаха, за да царуват, но царството на които беше слабо и пълно с размирици.
[3] И видях: и ето, те изчезнаха, и цялото тяло на орела изгаряше, – и ужас обзе земята, и аз от безпокойство, изумение и от голям страх се събудих и казах на духа си:
[4] „ето, ти ми причини това чрез твоето изследване пътищата на Всевишния.
[5] Ето, сърцето ми още трепери и духът ми твърде изнемогна, и в мен не остана сила от големия страх, който ме порази в тая нощ.
[6] Ще се помоля, прочее, сега на Всевишния, да ме подкрепи докрай“.
[7] И казах: „Владико Господи! ако съм придобил благодат пред Твоите очи, ако си ме намерил по-праведен от мнозина, и ако моята молитва наистина е достигнала до Твоето лице, –
[8] подкрепи ме и покажи на мене, Твоя раб, значението на това страшно видение, за да успокоя напълно душата си;
[9] защото Ти ме счете за достоен да ми покажеш последните времена“. И Той ми каза:
[10] „значението на това видение е такова:
[11] орелът, който ти видя да се издига от морето, е царството, що бе показано във видение на Даниила, твоя брат;
[12] но нему не бе разяснено онова, което сега Аз ти разяснявам.
[13] Ето, настъпват дни, когато ще се издигне на земята царство по-страшно от всички царства, които са били пред него.
[14] В него ще царуват – един след други – дванайсет царе.
[15] Вторият от тях ще начене да царува и ще удържи властта по-дълго време, отколкото другите дванайсет.
[16] Такова е значението на дванайсетте крила, които ти видя.
[17] А дето чу говорещ глас, що изхождаше не от главите на орела, но от средата на тялото му,
[18] това означава, че след времето на това царство ще произлязат не малки разпри, и царството ще се изложи на опасност да пропадне; но то няма да падне тогава, и ще се възстанови в първичното си състояние.
[19] А дето видя осем малки подкрилни пера, съединени с крилата, това означава,
[20] че в царството ще се издигнат осем царе, чиито времена ще бъдат леки и годините скоротечни, и двама от тях ще загинат.
[21] Кога начене да наближава средното време, четирима ще се запазят до онова време, когато бъде близо краят му, а двама ще се запазят до края.
[22] А дето видя три глави почиващи, това означава,
[23] че в последните дни на царството Всевишният ще въздигне три царства и ще им подчини много други, – и те ще владеят над земята и над нейните обитатели
[24] с по-голямо притеснение, отколкото всички, що са били преди тях; затова те са и наречени глави на орела,
[25] защото тъкмо те ще довършат беззаконията му и ще му турят край.
[26] А дето видя, че голямата глава повече се не явява, това означава, че един от царете ще умре на постелката си, и то с мъки,
[27] а другите двама меч ще погълне:
[28] мечът на едногото ще погълне оногова, който е с него, но и той след време от меч ще умре.
[29] А дето видя, че двете подкрилни пера преминаха към главата, що бе отдясно,
[30] това са ония, които Всевишният е запазил до края на царството, сиреч, оскъдното и препълнено с безпокойства царство.
[31] Лъвът, който ти видя да излиза от гората с рев, да говори на орела и да го изобличава в неговите неправди с всичките му думи, които ти чу,
[32] това е Помазаникът, запазен от Всевишния до края против тях и против нечестията им, Който ще ги изобличи и ще им представи техните притеснения.
[33] Той ще ги изправи пред съда на живите и, след като ги изобличи, ще ги накаже.
[34] По Своето милосърдие Той ще избави остатъка от Моя народ – ония, които са се запазили в Моите предели, и ще ги зарадва, докле настане краят – съдният ден, за който ти бях казал отначало.
[35] Такъв е сънят, който ти видя, и такова е значението му.
[36] Само ти бе достоен да знаеш тая тайна на Всевишния.
[37] Всичко това, що видя, напиши на книга и остави на скрито място;
[38] и научи на него мъдрите от народа си, чиито сърца намериш способни да възприемат и да пазят тия тайни.
[39] А ти остани тука още седем дена, за да ти се покаже онова, което ще бъде угодно на Всевишния да ти покаже“. И си отиде от мене.
[40] Когато, след като изминаха седемте дена, целият народ чул, че аз не съм се върнал в града, събраха се всички от малко до голямо и, като дойдоха при мене, казаха ми:
[41] „с какво прегрешихме против тебе? и с какво те обидихме, та ни остави и седиш на това място?
[42] От целия народ само ти ни остана като грозд от лоза, като светило на тъмно място и като пристанище и кораб, избавен от буря.
[43] Нима са малко бедите, които ни постигнаха?
[44] Ако ни оставиш, по-добре щеше да бъде за нас да бяхме изгорели, когато горя Сион,
[45] защото ние не сме по-добри от ония, които там измряха“. И плакаха те с висок глас. Като им отговарях, аз казах:
[46] „надявай се, Израилю, и не скърби, доме Иаковов,
[47] защото Всевишният ви помни, и Силният не ви е забравил в бедите.
[48] И аз не съм ви оставил и не съм си отишъл от вас, но дойдох на това място да се помоля за разорения Сион и да прося милосърдие за унизената ваша светиня.
[49] Сега нека всеки отиде у дома си, и аз ще дойда при вас след тия дни“.
[50] И народът си отиде в града, както му казах.
[51] Аз пък останах на полето седем дена, както ми беше заповядано, и се хранех през тия дни само с полски цветя, и тревата ми беше храна.