[1] А даже при първия 'завет' имаше постановления за богослужение, 'имаше' и земно светилище.
[2] Защото беше приготвена скиния, в първата 'част' на която бяха светилникът, трапезата и присътствените хлябове; която 'част' се казва светото място;
[3] а зад втората завеса 'беше оная част' от скинията, която се казваше пресветото 'място',
[4] гдето бяха златната кадилница и ковчегът на завета, отвсякъде обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който процъфтя, и плочите на завета;
[5] и над него 'бяха' херувимите на 'Божията' слава, които осеняваха умилостивилището; за които не е сега време да говорим подробно.
[6] И когато тия неща бяха така приготвени, в първата 'част' на скинията свещениците влизаха постоянно да извършват богослужението;
[7] а във втората веднъж в годината 'влизаше' само първосвещеникът, и то не без кръв, която принасяше за себе си и за греховете на людете, сторени от незнание.
[8] С това Светият Дух показваше, че пътят за в светилището не е бил открит, докато е стояла още първата 'част' на скинията,
[9] която е образ на сегашното време, съгласно с което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят поклонника, колкото за съвестта му, съвършено 'чист',
[10] 'понеже се състоят' само в ядене, пиене и разни умивания, - плътски постановления, наложени до едно време на преобразувание.
[11] А понеже Христос дойде 'като' първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, сиреч, не от настоящето творение,
[12] веднъж за винаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придоби 'за нас' вечно изкупление.
[13] Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото,
[14] то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог!
[15] Той е посредник на нов завет по тая причина, щото призваните да получават обещаното вечно наследство 'чрез' смъртта, станала за изкупване престъпленията, извършени при първия завет.
[16] Защото гдето има завещание, трябва, за 'изпълнението му', да се докаже и смъртта на завещателя.
[17] Защото завещанието влиза в сила, 'само' гдето се е случила смърт, понеже никога няма сила, докле е жив завещателят.
[18] Затова нито първият 'завет' бе утвърден без кръв.
[19] Защото, след като Моисей изговори всяка заповед от закона пред всичките люде, взе кръвта на телците и на козлите, с вода и червена вълна и исоп, та поръси и самата книга и всичките люде, и казваше:
[20] "Това е кръвта, 'проляна' при завета, който Бог е заръчал спрямо вас".
[21] При това, той по същия начин поръси с кръвта и скинията и всичките служебни съдове.
[22] И почти мога да кажа, че по закона всичко с кръв се очистя; и без проливането на кръв няма прощение.
[23] И тъй, необходимо беше образите на небесните неща да се очистват с тия 'жертви', а самите небесни - с жертви по-добри от тях.
[24] Защото Христос влезе не в ръкотворено светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви вече пред Божието лице за нас;
[25] и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв,
[26] (иначе Той трябва да е страдал много пъти от създанието на света); а на дело в края на вековете се яви веднъж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва.
[27] И тъй като е определено на човеците веднъж да умрат, а след това 'настава' съд,
[28] така и Христос, като биде принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без 'да има работа' с грях, за спасението на ония, които Го очакват.