[1] Защото законът, като съдържа 'в себе си само' сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то 'свещениците', които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с 'тях' да направят съвършени 'в чистота' ония, които пристъпват 'да жертвуват'.
[2] Другояче те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, еднаж очистени, не биха имали вече никакво 'изобличение на' съвестта за грехове.
[3] Но в тия 'жертви' всяка година става спомен за греховете.
[4] Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове.
[5] Затова 'Христос', като влиза в света, казва: - "Жертва и принос не си поискал, Но приготвил си Ми тяло;
[6] Всеизгаряния и 'приноси' за грях не Ти са угодни.
[7] Тогава рекох: Ето, дойдох, (В свитъка на книгата е писано за Мене), Да изпълня Твоята воля, о Боже" -
[8] Като казва първо: "Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни", (които 'впрочем' се принасят според закона),
[9] после казва: "Ето, дойдох да изпълня волята Ти". 'Ще каже': Той отмахва първото, за да постанови второто.
[10] С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж за винаги.
[11] И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;
[12] но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога,
[13] та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие.
[14] Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават.
[15] А и Светият Дух ни свидетелствува 'за това;' защото след като е казал: -
[16] Ето заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърцата им, И ще ги напиша в умовете им", 'прибавя:'
[17] "И греховете им и беззаконията им няма да помня вече".
[18] А гдето има прощение за тия неща, 'там' вече няма принос за грях.
[19] И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището,
[20] през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си,
[21] и 'като имаме' велик Свещеник над Божия дом,
[22] нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца очистени от лукава съвест и с тяло измито в чиста вода;
[23] нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал;
[24] и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела,
[25] като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай 'да престават', а да увещаваме 'един друг', и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.
[26] Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,
[27] но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.
[28] Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при 'думата' на двама или трима свидетели;
[29] 'тогава' колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо 'проляната' при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?
[30] Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене 'принадлежи' възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си".
[31] Страшно е да падне 'човек' в ръцете на живия Бог.
[32] Припомняйте си още за първите дни, когато, откак се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания,
[33] кога опозорявани с хули и оскърбления, кога пък като съучастници с тия, които страдаха така.
[34] Защото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.
[35] И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда.
[36] Защото ви е нужно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното.
[37] "Защото още твърде малко време И ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави.
[38] А който е праведен пред Мене, ще живее чрез вяра; Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми".
[39] Ние, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им.