[1] Защото тоя Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови,
[2] комуто Авраам отдели и десетък от всичката 'плячка -' тоя, който е първо, по значението 'на името му', цар на правда, а после и салимски цар, цар на мир,
[3] - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава за винаги свещеник.
[4] А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десетък от най-добрата плячка.
[5] Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десетък от людете, сиреч, от братята си, ако и тия да са произлезли от чреслата на Авраама,
[6] той, обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десетък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията.
[7] А безспорно по-долният се благославя от по-горния.
[8] И в единия случай смъртните човеци вземат десетък, а в другия - тоя, за когото се свидетелствува, че живее.
[9] И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десетък, даде десетък чрез Авраама;
[10] защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна 'Авраама'.
[11] Прочее, ако би имало съвършенство чрез левитското свещенство (защото под него людете получиха закона), каква нужда 'е имало' вече да се издигне друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да се не счита според Аароновия чин?
[12] Защото, ако се промени свещенството, по необходимост става промяна и на закона.
[13] Понеже тоя, за когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил на олтара.
[14] Защото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдовото племе, относно което племе Моисей не каза нищо за свещеници.
[15] Това, 'що казваме', става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издига друг свещеник,
[16] Който се установи не по закон, 'изразен' в плътска заповед, но по силата на един безконечен живот;
[17] защото 'за Него' свидетелствува: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков";
[18] защото 'по тоя начин' се унищожава по-предишната заповед, поради нейната слабост и безполезност,
[19] (понеже законът не е усъвършенствувал нищо), и се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога.
[20] И колкото 'е важно това, че' Той не 'е станал свещеник' без заклеване,
[21] (защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той със заклеване от страна на Този, Който Му казва: "Господ се закле и не ще се разкае"), 'като каза:' Ти си свещеник до века,
[22] толкоз на по-добър завет Исус стана поръчител.
[23] При това, поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават 'в чина си',
[24] но Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава на другиго.
[25] Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях.
[26] Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свет, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата;
[27] Който няма нужда всеки ден, като ония първосвещеници, да принася жертви първо за своите грехове, после 'за греховете на' людете; защото стори това веднъж за винаги, като принесе Себе Си.
[28] Защото законът поставя за първосвещеници немощни човеци; а думите на клетвата, която беше подир закона, 'поставят' Сина, Който е усъвършенствуван за винаги.