[1] Защото всеки първосвещеник, като е взет измежду човеците, се поставя да принася дарове и жертви на Бога за греховете на човеците,
[2] 'такъв първосвещеник', който може да състрадава с невежите и заблудилите, защото и сам той е обиколен с немощ,
[3] и затова е длъжен да принася жертва за греховете, както за людете, така и за себе си.
[4] А 'както' никой не взема на себе си тая почит, освен когато бъде призван от Бога, както бе Аарон,
[5] така и Христос не присвои на Себе Си славата да стане първосвещеник, а 'Му я даде' Оня, Който 'Му' е казал: "Ти си Мой Син. Аз днес Те родих";
[6] както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков"
[7] Тоя 'Христос' в дните и плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си,
[8] ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада,
[9] и като се усъвършенствува, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни,
[10] наречен от Бога първосвещеник според Мелхиседековия чин.
[11] Върху това имаме да кажем много неща и мъчни за поясняване, защото сте станали тъпи в слушане.
[12] Понеже докато вие трябваше 'до сега', според 'изтеклото' време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна.
[13] Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за правдата, понеже е младенец;
[14] а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.