[1] Затова, свети братя, участници на небесното звание, размислете за апостола и първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исуса;
[2] Който бе верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей в целия негов дом.
[3] Понеже Той се удостои със слава 'толкоз' по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта що има оня, който е строил къщата, от 'почитта що има' къщата.
[4] Защото всяка къща се строи от някого; а Тоя, Който е устроил всичко, е Бог.
[5] И Моисей беше верен в целия Божий дом, като слуга, за да засвидетелствува за онова, което щеше да се говори 'по-после;'
[6] а Христос, като Син, 'беше верен' над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим до край дръзновението и похвалата на надеждата си.
[7] Затова, както казва Светият Дух: - "Днес, ако чуете гласа му,
[8] Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението, Както в деня на изкушението в пустинята,
[9] Гдето бащите ви 'Ме' изкусиха, изпитаха 'Ме'. И видяха делата Ми четиридесет години.
[10] Затова, възнегодувах против това поколение. И рекох: Всякога се заблуждават със сърцата си, Те не са познали Моите пътища;
[11] Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка".
[12] Внимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог;
[13] но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.
[14] Защото ние участвуваме в Христа, ако удържим твърдо до край първоначалната си увереност:
[15] докато се казва: - "Днес, ако чуете гласа Му, Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението".
[16] Защото кои, като чуха, 'Го' преогорчиха? Не всички ли ония, които излязоха от Египет чрез Моисея?
[17] А против кои негодува четиридесет години? Не против ония ли, които съгрешиха, и чиито трупове паднаха в пустинята?
[18] На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на ония ли, които бяха непокорни?
[19] И тъй виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.