[1] Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащето пред нас поприще,
[2] като гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата 'ни', Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол.
[3] Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да ви не дотегва и да не ставате малодушни,
[4] Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха.
[5] И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: - "Сине мой, не презирай наказанието на Господа, Нито да ослабваш, когато те изобличава Той;
[6] Защото Господ наказва този, когото люби, И бие всеки син, когото приема",
[7] Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща 'му' не наказва?
[8] Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове.
[9] Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не щем ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем?
[10] Защото те за малко време са 'ни' наказвали, според както им е било угодно, а Той - за 'наша' полза, за да съучаствуваме в Неговата светост.
[11] Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него.
[12] Затова "укрепете немощните ръце и ослабналите колена",
[13] и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, но напротив, да изцелее.
[14] Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.
[15] И внимавайте, да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да 'ви' смущава, и мнозинството да се зарази от него;
[16] да не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си;
[17] понеже знаете, че даже когато искаше по-после да наследи благословението, той бе отхвърлен, при все че го потърси със сълзи, защото не намери място за промяна на ума 'у баща си'.
[18] Защото вие не сте пристъпили до 'планина' осезаема и пламнала в огън, 'нито' до тъмнина и буря,
[19] 'нито' до тръбен звук и глас на думи; 'такъв, щото' ония, които го чуха, се примолиха да им се не говори вече дума;
[20] (защото не можаха да изтърпят онова, що им се заповядваше: "Даже животно, ако се допре до планината, ще се убие с камъни";
[21] и толкоз страшна беше гледката, 'щото' Моисей рече: "Много съм уплашен и разтреперан");
[22] но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели,
[23] при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници,
[24] при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри 'неща' от Авеловата.
[25] Внимавайте, да не презрете този, Който говори; защото, ако ония не избегнаха 'наказанието', като презряха този, който 'ги' предупреждаваше на земята, то колко повече не 'щем избегна' ние, ако се отървем от Този, Който 'предупреждава' от небесата!
[26] Чийто глас разтърси тогава земята; а сега Той се обеща, казвайки: "Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето".
[27] А това "още еднаж" означава премахването на ония неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тия, които не се клатят.
[28] Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание;
[29] защото нашият Бог е огън, който пояжда.