[1] Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,
[2] учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.
[3] И това ще сторим, ако Бог позволи.
[4] Защото за тия, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух
[5] и са вкусили, колко е добро Божието слово, 'още са вкусили' и от великите дела, 'които въвеждат' бъдещия век,
[6] а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.
[7] Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога;
[8] но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори.
[9] Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за нещо по-добро, 'нещо', което води към спасението.
[10] Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.
[11] И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата до край;
[12] да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните 'благословения'.
[13] Защото, когато Бог даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки:
[14] "Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа".
[15] И така, 'Авраам', като устоя, получи обещаното.
[16] Защото 'както', човеците се кълнат в някого по-голям 'от тях', и клетвата, 'дадена' в потвърждение 'на думата', туря край на всеки спор между тях,
[17] 'така' и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,
[18] така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда;
[19] която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата;
[20] гдето Исус като предтеча влезе за нас, и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин.