[1] О, да беше мой брат, който е сукал от гърдите на моята майка! Тогава, ако те срещнех на улицата, щях да те целувам и никой нямаше да ме осъди.
[2] Щях да те поведа, щях да те заведа в майчината си къща. Ти щеше да ме учиш, а аз щях да ти давам ухайно вино, със сок от моите нарове.
[3] Лявата му ръка е под главата ми, а дясната ме прегръща.
[4] Заклевам ви, дъщери йерусалимски, да не възбудите, нито да събудите любовта ми, преди възлюбената да пожелае.
[5] Коя е тази, която идва от пустинята, опирайки се на своя възлюбен? Събудих се под ябълката – там майка ти е изпитала родилни болки, там те е родила твоята родителка.
[6] Положи ме като печат на сърцето си, като пръстен на ръката си, защото любовта е силна като смърт, ревността – люта като преизподня, пламъците ѝ са огнени.
[7] Големи води не могат да угасят любовта и реки няма да я залеят. Ако някой би дал всичкото богатство на своя дом за любов, той щеше да бъде презрян.
[8] Имаме малка сестра, няма още гърди. Какво ще правим със сестра си, ако дойдат за нея сватовници?
[9] Да беше стена, щяхме да съградим на нея зъбери от сребро; да би била порта, щяхме да я обложим с кедрови дъски.
[10] Аз съм стена и гърдите ми са като крепостни кули. Затова ще намеря любов в очите му.
[11] Соломон имаше лозе на Ваал-Хамон. Той предаде лозето на пазачи. Всеки беше длъжен да даде хиляда сикли сребро за плодовете от него.
[12] А моето лозе си е при мене. Хилядата нека са за тебе, Соломоне, а двеста сикли са за пазачите на плодовете му.
[13] Ти, която живееш в градините, в гласа ти се вслушват приятелите. Нека и аз го послушам.
[14] Тичай, мой възлюбени, и бъди като сърна или като млад елен по благоуханни планини.