[1] Къде отиде твоят възлюбен, о, най-хубава между жените? Накъде свърна твоят възлюбен, та да го търсим с тебе?
[2] Моят възлюбен отиде в градината си, в лехите с балсам, за да пасе стадото в градините и да събира лилии.
[3] Аз принадлежа на своя възлюбен, а моят възлюбен е мой. Той пасе стадото си между лилиите.
[4] Хубава си, моя мила, като Тирца, прелестна като Йерусалим, величествена като войнство със знамена.
[5] Отвърни очите си от мене, защото ме вълнуват. Косата ти е като стадо кози, когато слизат от планината Галаад.
[6] Зъбите ти са като стадо овци, когато излизат от къпалня, всяка от която има близнета и никоя не липсва.
[7] Страните ти зад булото са като половинки нар.
[8] Нека царят има шестдесет царици, осемдесет наложници и безброй девойки,
[9] но едничка е тя за мене, моята гълъбица, моята съвършена. Едничка е тя на майка си, изящна на родителката си. Видяха я девойките и я възвеличиха, видяха я царици и наложници и я възхвалиха:
[10] „Коя е тази, която блести като зора, хубава като месечина, бляскава като слънце, величествена като войнство със знамена?“
[11] Слязох в ореховата градина да погледам цветята на долината, да видя дали е напъпило лозето, дали са цъфнали наровете.
[12] Преди да узная това, моята душа ме хвърли между царските колесници на големците от моя народ.