[1] Ето ти си хубава, моя мила, хубава си! Твоите очи са като на гълъби. Косата ти е като стадо кози, когато слизат от галаадската планина.
[2] Твоите зъби са бели като стадо остригани овци, когато излизат от къпалня, всяка от която е като близначка и никоя не липсва между тях.
[3] Устните ти са като алена панделка и устата ти е сладкодумна. Страните ти зад булото са като половинки нар.
[4] Шията ти е като Давидова кула, изградена от редове камъни и висящи на нея хиляда щитове – все щитове на юнаци.
[5] Двете ти гърди са като две сърнета, близнаци на газела, които пасат между лилии.
[6] Когато денят лъха прохлада и сенките бягат, ще ида при тебе на планина със смирна и на хълм ухаен.
[7] Цялата си хубава, моя мила, и недостойнство няма у тебе.
[8] Слез с мене от Ливан, невесто моя, слез с мене от Ливан! Слез от билото на Амана, от върха на Сенир и Хермон, от лъвски леговища, от планински свърталища на леопарди.
[9] Ти плени моето сърце, сестрице невесто, плени сърцето ми с блясъка на очите си, със скъпоценния камък на огърлицата на шията си.
[10] О, как възхитителна е твоята любов, сестрице невесто! По-сладки от вино са твоите милувки и уханието на твоите масла е по-приятно от всички аромати.
[11] От устата ти капе сладост като вощен мед, невесто, мед и мляко са под езика ти, уханието на дрехите ти е като ухание на Ливан!
[12] Затворена градина е моята сестрица невеста, заключен кладенец, запечатан извор.
[13] Твоите фиданки са царска градина с нарове, с отбрани плодове и с мирис на най-фини благоухания –
[14] нард и шафран, тръстика и канела с всякакви ухания на смирна и алое, с всякакви най-хубави аромати.
[15] Ти си градински извор, кладенец с жива вода, изтичаща от Ливан.
[16] Вдигни се, ветре, от север, завей и ти, ветре от юг, и повей над градината ми, и ще се разсеят ароматите ѝ! Нека моят възлюбен да дойде в градината си и да вкуси прекрасните ѝ плодове.