[1] Аз съм саронски шафран, лилия от долините.
[2] Каквото е лилия между тръни, това е моята възлюбена между девойките.
[3] Каквото е ябълка между горски дървета, това е моят възлюбен между младежите. Под сянката ѝ обичам да седя и плодовете ѝ са сладки за мене.
[4] Той ме въведе в къщата за пируване и ме погледна с любов.
[5] Подкрепете ме с вино, освежете ме с ябълки, защото изнемогвам от любов.
[6] Лявата му ръка е под главата ми, а с дясната ме прегръща.
[7] Заклевам ви, дъщери йерусалимски, в сърните и полските кошути: недейте буди и тревожи възлюбената, преди да пожелае.
[8] Гласа на своя възлюбен чувам! Ето той идва! Припка по планините, скача по хълмовете.
[9] Моят възлюбен прилича на газела или на млад елен. Ето стои зад стената ни, поглежда през прозореца, наднича през решетките.
[10] Моят възлюбен ме заговори: „Стани, моя мила, прекрасна моя, излез с мене!
[11] Ето зимата вече мина, дъждът преваля, престана.
[12] Цветя се показаха по земята. Настана време за песни и гласът на гургулицата се чува по нашата земя.
[13] Смокините разтвориха пъпките си и цъфналите лози в лозята издават благоуханието си. Стани, моя мила, прекрасна моя, излез с мене!
[14] Гълъбице моя, скрита в скални цепнатини, под каменни заслони, покажи ми лицето си, дай ми да чуя гласа ти, защото гласът ти е сладък и лицето ти е приятно.“
[15] Ловете ни лисиците, лисичетата, които повреждат лозята, защото нашето лозе е цъфнало.
[16] Моят възлюбен е мой и аз съм негова. Той пасе стадото си между лилиите.
[17] Докато денят лъха прохлада и сенките бягат, върни се, мой мили, и бъди като газела или като млад елен по планински скали.